Ноосфера
Ноосфера (гръц. νόος – разум и σφαῖρα – сфера) – Понятието ноосфера (сфера на разума) се формулира през 20-те години на ХХ век от френските мислители Едуард Льо Руа и Пиер Тейар дьо Шарден, но получава развитие до цялостна концепция в творчеството на руския учен Владимир Вернадски. В основата на теорията за ноосферата Льо Руа е представил идеите на Плотин (205 – 270) за еманациите на Единното (непознаваемото Първосъществуващо, отъждествявано с Благото) в Ума и световната Душа и с последващите им трансформации отново в Единното. Съгласно с Плотин, отначало Единното отделя от себе си световният Ум (нус), съдържащ в себе си света на идеите, след това Умът произвежда от своята същност световната Душа, която се дели на отделни души и твори света на чувствата. Материята възниква като низша степен на еманацията. Достигайки определена степен на развитие, съществата от чувственият свят започват да осъзнават собствената непълнота и се стремят към приобщение, а след това и към сливане с Единното. Ноосферата е нов стадий на еволюцията на биосферата – сфера на Разума.
Без да се позовава специално на идеите на Льо Руа и Тейар дьо Шарден, но като има предвид тези идеи, Вернадски в редица произведения за разлика от своите френски съмишленици и дори в задочна дискусия с тях, си поставя задачата да създаде учение за ноосферата не през призмата на „философията и религията", какъвто е подходът в „Човешкият феномен" на Тейар дьо Шарден, а на основата на последователното прилагане на научния подход - формулиране на хипотеза и нейното превръщане в теория чрез логически обосновани обобщения на емпиричните данни от изследванията на „геобиохимичната" еволюция на Земята.
„Човекът - изтъква още в началото на своето главно „ноосферично" произведение „Научната мисъл като планетарно явление" В.Вернадски, - както и всичко живо не е самозадоволяващ се, независим от околната среда природен обект." Според него „съвременната философия" не взема под внимание тази функционална зависимост на човека като природен обект и на човечеството като природно явление от жизнената среда.
Това е така, защото философията (включително религиозната и мистичната философия) изхожда от законите на разума, който за нея е окончателен самозадоволяващ се критерий. Ученият- натуралист обаче, тъй като изхожда от признаването на реалността при изучаването на света - природата, космоса или световната реалност - не може да приеме тази гледна точка в научната работа. Съвременният естествоизпитател, „био-геохимикът" се основава на връзката на живия организъм с околната среда и се стреми „точно и възможно най-задълбочено да разбере, изрази и установи тази функционална зависимост"
Източници:
Костов, Р. И. 2013. Планетарният хуманизъм на Владимир И. Вернадски и Пиер Тейяр дьо Шарден в идеята за ноосферата. – В: Вернадски и XXI век: геосфера, биосфера, ноосфера и симетрия. С., Издателска къща „Св. Иван Рилски“, 71 – 77.