"КАТАЛОГЪТ И КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ"
Текст на Петя Чалъкова
Каталозите, които обикновно съпровождат събитията от света на изкуството не винаги се разпознават като необходими. Често публиката, а понякога дори финансиращата организация, ги вижда като излишен разход, който най-добре да се спести, а и с новия модел за по-устойчив начин на живот, ще се спести също известно количество хартия, токсични бои, лепила, електроенергия за отпечатването му, разправии по разпространение, транспортни разходи и т.н. Каталозите като цяло са едно голямо главоболие за всички участници в предизвикателството по издаването им: за творците – от тях се изисква да предоставят текстове, снимки, биографии, по-скоро досадни задачи, които ги отклоняват от творческия им порив; за съставителите – събирането, обработването и редактирането на цялата информация е дълъг и сложен процес, който обичайно тече, успоредно с подготовката на самото събития, за което се събира каталога; за графичния дизайнер, за страньора, за оформителя – нуждата от такт, разбиране и търпение, готовността им да поправят грешки, да нанасят корекции в последния момент; за печатарите – изборът на хартия, на формат, договаряне на цената така че всички да са доволни, получаването на крайния продукт в идеален вид, без грешки, подходящ за отпечатване; калибрирането на машините, идеалните цветове, допълнителните малки детайли по асамблирането на кóлите – шиене, лепене, рязане. Целият път по създаването на един каталог може да откаже неговия автор или съставители от идеята въобще да се хвърлят в това приключение. Въпреки главоболията, обаче, каталогът често съпътстват събитията. Защо? Трябват ли ни каталозите въобще? С каква цел се правят те? Има ли съществена разлика, ако тях ги има и ако не присъстват в изложбеното пространство?
Нека първо да вникнем в идеята зад каталога. Това е „указател“ за предмети или явления, най-често подреден в някакъв низходящ ред, от където идва и самия термин κατάλογος (ст.гр.ез.), където педставката „ката“ означава „долу“, а от там и „низходящ“ и „логос“, което означава „дума“, „реч“, „разчет“, „мнение“. С други думи каталогът е предназначен по своя смисъл и значение да подрежда по един или друг начин поредица от неща от света на дизайна, знанието, словото – от света на човешките символи. Има най-различни каталози, но в изкуството каталозите обикновено са подредба на произведения, в които може хронологично или по азбучен ред да се представи цяла поредица от една епоха, или няколко последователни епохи, отделни стилове или само творци. Има каталози, които ретроспективно представят живота на даден творец, чиято цел е да картотекират всички направени от този творец произведения и да представят неговите връзки със заобикалящата го среда. Има обзорни каталози, чиято цел е да представят дадено събитие, едно единствено събитие, случило се в определен отрязък от време. Други много популярни форми на каталогизиране в изкуството са каталозите посветени на колекции, притежавани от институции или отделни личности, частни или национални. Каталогът няма нищо общо с речниците, нито с техните художествени идентификации и велики произведения като книгите на Андрей Волос „Азбучник. Книга на съответствията“ и „Хазарски речник“ на Милорад Павич.
Как работи каталогът? Каталогът е изследване на паметта и съзнанието. Той ни дава отправна точка, от която можем да реконструираме миналото, във всеки даден настоящ момент.
Бидейки създадено в определен контекст, това издание се стреми да запази характеристиките, на които е подчинено – на групата, на общността, на темата. Обединяващият елемент между подредените обекти или по-точно казано символи е именно тяхното групиране по някакъв общ признак. Произведенията на даден творец са групирани като израз на неговия творчески дух, прикрепен към творческата епоха, в която този дух се разкрива; произведенията от дадена изложба са групирани като илюстрация към вижданията и разбиранията за темата на изложбата на цялата група творци. Но каква е връзката между каталога, неговите съставители и ползвателят му, вероятно се питаме, щом от значение е преди всичко гледната точка на създателите? Връзката е посвещаването в полето на знанието, което обаче е специфично предадено под формата на моментно запечатване, на спомен. И все пак каталозите не са мемоари. Те са подредени спомени, заключени под общата дефиниция за историческото си време. Каталозите много разичитат на латинската сентенция Verba volant, scripta manent [1]. Това е тяхното водещо мото. В този смисъл, те са опит за писмено документиране на събития, на социални ситуации, особено в изкуството, включително и на контекстуални характеритики, които да останат запазени във времето. Ако се опитаме да уловим функцията му чрез метафора, то това би било въжена стълба, която ни позволява да се потопим във времеви отрязък, да осветим този отрязък в неговия материален и духовен свят и все пак да останем прикепени към дадена точка в настоящето. Каталогът си служи с темпоралната ос като я изкривява по определен начин, който позволява на неговия ползвател да интерпретира съдържанието на този времеви отрязък. Сред добрите качества на каталога е да дава ясна представа на ползвателя за ситуацията – социално-историческа, в която е създаден. Конкретно място, време, условия за създаването му, принцип на подредбата и други детайли, които да помогнат на ползвателя да изгради съдържателна рамка на своята интерператация.
В едно преходно, лесно разрушимо и нестабилно по своята същност изкуство, каквото е Дигиталното изксутво, каталогът е една от малкото възможности за документиране на художествения процес, на произведенията, на творците. Придава устойчивост на този тип изкуство, която иначе не му е присъща и дава възможност за допълнителен прочит на вече несъществуващото историческо събитие, на създадения и разрушен художествен обект. Още един голямо плюс, които ни носят каталозите е възможността за актуалност на съобщението. Често каталогът се съставя, с помощта на самите творци или творецът сам търси допълнителни материали за своите произведения от външната среда. Това е един постоянен, жив и актуален процес по верификация на вътрешния свят с външния и обратно. Легитимацията на резултата от този процес е каталожното издание. Именно това различава този вид документиране от архивирането или от чисто художествения мемоарен текст. Единият е изцяло външен, а другият твърде втренчен във вътрешния свят. Каталогът няма претенция за обективност, защото няма спрямо какво да бъде обективен, и въпреки това постига известна степен на актуалност именно благодарение на търсенето на тази връзка между индивидуалното и груповото, между частното и колективното. Това неизбежно ни отвежда в посоката на паметта и ако каталогизирането е вид запис на спомени, то издаването на един каталог е утвърждаването на колективната памет на дадена група. Колективната памет е понятие, с което работи Морис Халбвакс. Той открива в своята теория, че спомените на индивида са свързани със спомени на групата като понякога са в синхрон с тях или с други думи индивидуалните спомени получават обществено апробиране, а понякога са в дисонанс. Групата укрепва във вътрешните си социални взаимоотношения, благодарение на споделена, общопризната и общовалидна за индивидите от тази група колективна памет.
„Независимо че колективната памет черпи силата и трайността си от това, че има за носител съвкупност от хора, то именно индивидите са тези, които си спомнят в качеството си на членове на дадена група.” Индивидуалната памет представлява уникална свързаност между различни потоци на паметта, които се обуславят от рамките задавани от различните групи, към които принадлежи индивидът. Колективната памет е винаги конкретна. Тя е обвързана с определена група и е ограничена в пространството и във времето. По това тя се различава от историческата памет. Докато колективната памет се основава на конкретни връзки между хората от конкретни среди и реконструира миналото по неповторим и несравним начин, историческата памет като един вид “ничия” памет представя събитията от миналото така, че те да бъдат сравними помежду си, “подобно на вариации на една или няколко теми”. Историческата памет предполага един вид неутрализиране на колективната памет.“ [2] Тук не може да не споменем и Пиер Нора, който така добре разграничава историческата памет от колективната.
По своята структура колективът има определяща социална функция както по отношение на въпросите свързани с всекидневия живот, така и по отношение на спазването на традициите, изпълнението на религиозните практики, създаването на нови събития. Той не би могъл да функционира като обективен исторически запис. Тълкуването, осмислянето, историзирането на времето, което колективът обитава се рамкира и интерпретира от самата група и с помощта на това рамкиране се преживява, запомня и предава от индивидите. Подобно рамкиране на житейските събития в миналото са извършвали преданията и приказките. Във време без систематизация на знанието, без учебници и без архивиращи стандарти именно приказките и преданията са запазвали, посредстом колективната памет, славните времена и неизбежните уроци на времето – геройствата и поуките. В този смисъл каталогът е своеоброзен колективен подреден разказ, който ни показва успеха и в същото време ни предупреждава за неговата краткотрайност, преходност и житейска обремененост. Краят на 2018 г. беше силен за изучаваната в НХА магистърска програма Дигитални изкуства и като цяло за този жанр изкуство в България. През ноември месец се състояха две изложби, посветени на преходното изкуство, създадено със средствата на съвременните дигитални технологии. Всяка една от тях носеше своя уникален характер, на времето и на творческия порив. Изложбата DA10BG: Актуално, посветена на 10 годишнината от създаването на програма „Дигитални изкуства“ в Националната художествена академия представи творбите на 20 автори – студенти и преподаватели от всички 10 випуска на програмата. Събитието се проведе от 19-ти до 23-ти ноември и беше съпътствано също от среща с авторите и творчески дебат на тема „Дигиталните изкуства: откъде-накъде?“. Задачата на събитието – да провокира публиката към въпроси, свързани с нашата епоха, с времето, в което живеем и с изборите, които правим – беше постигната. Това беше разказ, видян през погледа на 20 художници, четирима куратори и над 1 000 свидетели. Всеки един от участниците има право на индивидуална интерпретация, през призмата на времето, през собствените си усещания, през личната си история, а символният капитал, който създава това събитие ще остане споделен в колективната памет. Днес обаче, галерия „Академия“ е домакин на съвсем друга изложба, със съвсем други питания, съвсем различни проблеми. От DA10BG: Актуално няма и спомен, плакатите са свалени, защото събитието е отминало, посетителите са различни или ако не, то тогава поне погледът им към стените на галерията е различен. Вниманието на зрителя, на съучастника в изложбения процес е насочено в друга посока. За DA10BG: Актуално, аудиторията вече е предефинирана в свидетел. Именно съвременниците на културните събития имат възможността да запазят спомена и да предадат разказа за случилото се в своите колективи. Индивидът е носител на потоците на паметта, но записаното символно предаване на събитието е това, което ще го измъкне от опасността да излезе от зададените от колективната памет рамки на спомнянето. Именно тук идва ролята на каталога. Каталогът на DA10BG улавя символния разказ за една 10 годишна история, която продължава да се пише от група хора, споделящи символния свят на дигиталните изкуства. Събитието се състоя за кратък отрязък от време, в 5 дневна изложба, в галерийното пространство на НХА [3]. За този кратък период бяха представени сложните процеси през които са преминали художниците през последните 10 години, отразени в творбите им. Каталогът към изложбата излезе, в качеството си на доказателство за тези променщи средата на изкуството събития и в покрепа на свидетелския разказ на посетителите в два варианта – печатно издание и електронно копие [1], и двете със свободно разпространение.
В края на ноември, в галерия Credo Bonum се откри изложбата на Венелин Шурелов - SubHuman Theatre: „... селекция от произведения, създадени в рамките на SubHuman Theatre – платформата, която художникът разработва от 2004 година насам. Subhuman Theatre е еманация на философско-екзистенциални размишления на художника и неговата интерпретация на все по-технологизиращото се битие на съвременния човек. В него изначалните човешки стойности се противопоставят в търсенето на sub-продукта, който се извежда от множеството ситуации и конфликти, в които попада индивида в наши дни.“ [4] из „Изложба на Венелин Шурелов „SubHuman Theatre“, текстът е публикуван във FICUS и е посветен на изложбата. Автор статията е кураторът на изложбата - Галина Димитрова-Димова.
И докато изложбата е със селекция от творби на художника, ограничена в размерите на галерийното пространство, в деня на откриването на изложбата, посетителите имаха възможност да видят също каталог, съдържащ пълен сбор от творбите на Шурелов, създадени в процеса на работа през двадесетте години творчество, които стоят зад гърба му. Тук разказът е подреден в хронологичен ред, без да поставя акценти върху един или друг житейски момент от развитието на твореца. Ако частната история притежаваше тези акценти, вероятно щеше да е епос, поместен във внушителните над 300 страници, или друга художествена форма, чрез която да се сподели историята за героизма на личността. Този разказ обаче, за 20 години творчески търсения има друга цел. Като колекция от кратки моменти, той ни съветва, напътства, предупреждава, показва обективната страна на линейното случване на събитията, разкрива срещи, пресечни точки. Получателят на съобщението има множество обежни точки, от които да гради своите виждания за перспективата на историята на художника. Разказът в каталога за творчеството на Венелин Шурелов отново не е исторически отчерк. Защото е колекция от паметта за различни художествени случки, за интерпретацията на тези случки през свидетелския поглед и е опит за обективизиране на индивида именно през колективния спомен. Каталогът на Венелин Шурелов може да бъде разгледан и поръчан на официалната електронна страница на SubHuman Theatre. Каталозите в изкуството са съвременната форма на разказ за истории, изпълнени с подредени в определна поредност споделени символи, спомени, знание. С тяхна помощ ние успяваме да сблъскваме интерпретациите и гледните си точки, да разделяме и събираме времето, да провокираме историческата памет в нейната фактологическа непоклатимост, да пресъздаваме и да предифинираме собственото си битие и свидетелство за настоящето, в което сме попаднали. Книжните издания са доказателства за социално явление, за събитие, за феномен от потока на историята ни, от който можем да се поучим и на който можем да се насладим. Новите приказки за изкуството запазват старите условия за достъпност. Всеки трябва да може да чуе тези истории, да си вземи каквото му липсва, да допълни социалния контекст със своите индивидуални спомени, да уплътни историческия разказ и да сподели придобитото богатство - социалния капитал, в колективната памет.
Изложбите имат нужда от каталози, за да запазят контекста си; творците имат нужа от каталози, за да превърнат частния си свят в колективен, за да се оголят като произведенията си пред зрителя и за да постигнат унификация с творбите си; колекциите имат нужда от каталози за да разкрият и осветят опита и пътя, по който общността е избрала да върви; общността има нужда от каталозите за да може да се превърне от участник, в свидетел, за да може да запази идентичността и нзависисмотта си, за да се предпази от опасността да бъде отнесена от потока на историческия наратив.
По отношение на въпроса с премеждията около създаването на едно толкова съдържателно книжно тяло, то отговорът е много лесен. Издаването си заслужава точно толкова, колкото и издаването на книги въобще. Фондация DA Lab е издател и на двата каталога, посочени като пример по-горе. Екипът не съжалява за положените усилия и е благодарен за сътрудниците си за помощта и търпението.
Цитирани източници:
Артог, Ф., Режими на историчност, Изд. на НБУ, С., 2003 г.
Асман, Я., Културната памет, изд. ”Планета-3”, С., 2001 г.
Бурдийо, Пиер (2003) „Социалният капитал (предварителни бележки), в: Социологически проблеми 2003/ 1-2 , 69 – 71, достъпно в CEEOL в pdf. формат
Знеполски, Ив., История, разказ, памет, изд. „Дом на науките за човека и обществото”, С., 2001 г.
Нора, П. Места на памет, т. І и ІІ. Дом на науките за човека и обществото, 2005.
Нора, П. Световният възход на паметта – В: Знеполски, И. (съст.) Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето. С.,2004, Дом на науките за човека и обществото, 19-35.
Фоте, Г., История на социологията - том II, изд. Труд, С., 2002 г.
Халбвакс, М., Колективната памет, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996 г.
Шютц, Алфред (2010) Смисловото изграждане на социалния свят, прев. Кольо Коев, изд. Критика и хуманизъм, София
Електронни източници:
Изложба SubHuman Theatre, Венелин Шурелов, Галерия Credo Bonum, куратор Галина Димитрова-Димова, от 29.11.2018 - 11.01.2019, в: https://credobonum.bg/subhuman-theatre/
проф. д-р Христо Тодоров, Философията и паметта, лекция на семинара „Науката — разбирана и правена“ в НБУ, месец март 2008, в: http://prehodbg.com/sites/default/files/Hr-Todorov_Filosofiyata_i_pametta.pdf
Богданов, Б. Памет и идентичност или за субекта на припомнянето, в: http://bogdanbogdanov.net/
Йорданова, И. Културната памет и отношението между история и митология в разказите за академичния underground на 80-те години. Женските разкази, в: http://piron.culturecenter-su.org/ културната-памет-и-отношението-между/
Бележки
[1] „Думите отлитат – написаното остава“
[2] проф. д-р Христо Тодоров, Философията и паметта, лекция на семинара „Науката — разбирана и правена“ в НБУ, месец март 2008, в: http://prehodbg.com/sites/default/files/Hr-Todorov_Filosofiyata_i_pametta.pdf
[3] Изложбата DA10BG: Актуално ще бъде показана също във филиала на НХА в град Бургас през пролетта тази година.
[4] Изложба SubHuman Theatre, Венелин Шурелов, Галерия Credo Bonum, куратор Галина Димитрова-Димова, от 29.11.2018 - 11.01.2019, в: https://credobonum.bg/subhuman-theatre/