БИСМАРК, Юлиус фон (BISMARCK, Julius von)
| Юлиус фон Бисмарк |
|---|
| Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл |
| Роден 1983 г. в Брайзах, Германия |
Биография
Юлиус фон Бисмарк (англ. Julius von Bismarck) е роден през 1983 г. в Брайзах, Германия. В своята практика съчетава наука, изкуство и технология чрез мащабни проекти, основани на задълбочени изследвания и изобретяване на нови технически устройства. Основна тема в изкуството му е напрежението между природа и цивилизация, индивидуално и социално, реалност и въображение. Работи в различни медии, като манипулира и преосмисля реалността, за да провокира размисъл върху връзката между човека и заобикалящата го среда.
Юлиус фон Бисмарк черпи вдъхновение от разнообразния си културен и географски опит – от детството си в пустинята на Саудитска Арабия, през ваканциите в Алпите, до живота в Берлин. За него пейзажът никога не е бил нещо дадено, а постоянно променяща се конструкция, подобно на културата. Още от ранна възраст се сблъсква с различни възприятия за „нормалност“, което формира интереса му към философията на възприятието и културните конструкции на реалността. Той изучава компютърни науки, визуална комуникация, физика и роботика, като първоначално се колебае дали изкуството може да обедини тези интереси. Впоследствие осъзнава, че техническите и научни познания могат да бъдат органична част от артистичната му практика. Работата му често се вдъхновява от философски идеи и научни изследвания, като много от ранните му творби са директни художествени интерпретации на абстрактни философски въпроси. Фон Бисмарк проявява особен интерес към анимизма, който изследва чрез работа с местни общности в Латинска Америка, отказвайки да се довери единствено на писаното от външни наблюдатели. Този личен подход подчертава стремежа му към автентично разбиране и критичен прочит на културните и природни реалности.
Избрани проекти
Фулгуратор на изображения
Image Fulgurator, 2007 – 2011
Бисмарк привлича международно внимание с проекта Фулгуратор на изображения - изобретено от него устройство, което позволява тайна намеса в снимките на други хора в момента на заснемането им. Той проектира изображения върху обекти на обществени събития, които стават видими само в снимките, заснети със светкавица. Проектът предизвиква сензация със своята провокативност и иновативност, а емблематичният образ на бял гълъб върху портрета на Мао Цзедун става широко разпространен в медиите. Проектът печели наградата Prix Ars Electronica през 2008 г. и го утвърждава като иноватор в съвременното изкуство.
Експеримент сред кръгове
Versuch Unter Kreisen, 2012 – 2015
През 2012 г. Бисмарк става първият артист в резиденция в ЦЕРН – водещата световна лаборатория по физика на елементарните частици. Изборът му е логичен, тъй като неговото изкуство съчетава технологична сложност с визуална яснота и философска дълбочина. Основната му работа от този период - Експеримент сред кръгове, представлява инсталация с четири светлини, люлеещи се привидно хаотично, докато постепенно не се подредят в идеална синхронност. Произведението символизира стремежа на науката и технологията да надскочат ограниченията на човешкото възприятие и да постигнат по-висше разбиране и хармония. Инсталацията е пример за начина, по който Бисмарк използва технологии не само като инструмент, но и като метафора за философски търсения.
Изкуство
Art, 2012 – 2015
По време на обучението си в Института за пространствени експерименти в Берлин, Бисмарк се запознава с Джулиън Шариер, с когото споделят студио и реализират съвместни проекти. През 2012 двамата създават провокативната серия Изкуство - поредица от природни графити, в които буквално изписват думи като „гора“ върху гора или „кратер“ върху кратер. Идеята тръгва от абсурдността на действието, за да подчертае как хората непрекъснато категоризират и класифицират природата. Проектът цели да иронизира начина, по който възприемаме околната среда - определени места се превръщат в туристически атракции, а други остават незабелязани, въпреки сходната си същност. Една от намесите им в Исландия предизвиква сериозен обществен отзвук – местните възприемат проекта като оскверняване на природна забележителност, въпреки че реални щети не са нанесени. Художниците се сблъскват с критика, обвинения и дори призиви за депортиране. Макар първоначално неразбрана, работата впоследствие поражда важна дискусия относно отношението на хората към природата и културното ѝ възприемане.
Някои гълъби са по-равни от други
Some pigeons are more equal than others, 2012
Бисмарк и Джулиан Шариер реализират проекта Някои гълъби са по-равни от други на Венецианското биенале през 2012, по-късно реализиран и в Берлин и Копенхаген. Проектът включва улавяне и боядисване на гълъби с аерограф, след което те са пуснати обратно в градската среда. Зрителите се сблъскват с екзотично изглеждащи птици сред обикновени гълъби, което предизвиква размисъл върху възприятията ни за природа, естетика и стойност. Бисмарк разглежда уличния гълъб като сложен и недооценен градски спътник на човека, едновременно част от природата и създаден от човека. Чрез проекта той подлага на критика двойните стандарти в отношението към животните. Папагалът е възприеман като красив и ценен, докато гълъбът като „летящ плъх“. Превръщайки гълъбите визуално в „по-ценни“ същества, артистите ни провокират да преосмислим своите културни и естетически преценки за това какво е „природа“ и какво заслужава внимание и защита.
Егоцентрична система
Egocentric System, 2015
През 2015 Бисмарк представя пърформанса Егоцентрична система, в който живее в продължение на една седмица върху въртяща се бетонна платформа. Този пърформанс изследва перцептивните и психологически ефекти на постоянно въртене, където гравитацията се променя от центробежната сила, а околните сякаш се движат в орбита около автора. Проектът функционира като експеримент и метафора, в която се преплитат наука, мистика и съвременна култура. Вдъхновен от танца, клубната сцена и духовните практики на въртене, Бисмарк поставя тялото си в състояние на непрекъсната ротация, предизвиквайки сензорно и философско размишление. Проектът може да се интерпретира като алегория за егоцентризма в изкуството, главозамайващата динамика на пазара, или изолацията в дигиталната епоха – свят, който се върти около самовъзприемащото се „аз“.
Слонът в стаята
The elephant in the room, 2023
В инсталацията Слонът в стаята Бисмарк изследва сложните пластове на историческата памет, личната идентичност и колониалното наследство, използвайки символи като жирафа, едновременно детска играчка и чуждоземен животински образ, пренесен от колонизирани територии. Той е поставен наравно с копие на статуя на Ото фон Бисмарк, засягайки темата за своя произход като негов потомък. С това той обръща внимание на привилегиите и стигмата, които фамилното му име носи. Той споделя за сблъсъка между личната му политическа позиция и обществените очаквания, както и за подсъзнателната преценка, която произлиза само от името му. Бисмарк разсъждава и върху историческата конструкция на идентичността, като подчертава как назоваването и категоризацията на природата и хората е форма на власт и колониално доминиране. В работата си той не търси оправдание или осъждане на миналото, а поставя въпроси за отговорността, паметта и личното място в един по-голям исторически разказ.