Рист , Пипилоти (RIST , Pipilotti)
Пипилоти Рист е швейцарска авторка, родена на 21 юни 1962 г. . Утвърждава се като творец, благодарение на своите видео арт проекти и инсталации. Според нея тези форми дават най-голяма възможност за обхващане на всякакви проявления на изкуството – рисунка, движение, поезия, технологии. Феминистките ѝ творби, насочени към женското тяло и същност, често са определяни като сюрреалистични или абстрактни. Тези твърдения се основават на силно сатурираната, пъстроцветна и ярка образност, превърнала се в характерна за творчеството ѝ.
Живот и образование
Пипилоти е творческият псевдоним на Елизабет Шарлот Рист, инспириран от детския ѝ прякор „Лоти“ и любимия ѝ герой - Пипи Дългото чорапче. Родена е в Грабс, Швейцария, в семейството на доктор и учителка. Преди да се ориентира към артистичните среди, авторката следва теоретична физика във Виена, но така и не завършва образованието си. Между 1982 и 1986 г. учи комерсиално изкуство, илюстрация и фотография в Университета за приложни изкуства, отново във Виена. Между 1988 и 1994 г. се завръща в Швейцария, където се обучава в Базелското училище по дизайн. Днес Рист живее в Цюрих, заедно с партньора си Балтз Зох и синът им Хималая.
Творчество
Според авторката целта на творчеството е да разрушава преднамереност и клишета, подхождайки към социалните промени с позитивизъм, но и доза сериозност. Рист се отличава най-вече с усещането си за витални цветове, които вдъхват живот на творбата. Колоритът и динамиката имат собствена значима роля в нейните произведения. Започва да твори още като студентка по теоритична физика във Виена, създавайки 8 мм филми с продължителност няколко минути. Инспирирани са от проявления на мас медиите, като реклами и новопоявилата се през 80-те години телевизия MTV. Авторката се завръща в Швейцария, по-точно Базел, където учи в училището по дизайн, но и работи в две големи швейцарски фирми за химикали – Ciba-Geigy и Hoffman-La Roche. Не ги подбира случайно, тъй като те снимат промоционални видеа на продуктите си, следователно притежават много добра техника за видео записи. Рист получава достъп до оборудването след работа и по този начин натрупва много технически опит. Още в най-ранните си проекти Пипилоти проявява афинитет към колорита, звука и скоростта на кадрите, които представят теми свързани със сексуалността, човешкото тяло и пола.
По това време създава първата си широко позната творба – “I’m not the girl who misses much” (1986) В нея Рист танцува пред камерата и пее своя версия на част от „Happiness is a warm gun” от The Beatles, чиито оригинален текст гласи “She’s not the girl who misses much”. Видеото е забързано, образът е замъглен, а гласът е обработен, за да звучи фалцето.
В “Sexy Sad I” (1987) концепцията е подобна. Гол млад мъж танцува в гората, на фона на пиано версия на “Sexy Sadie”, отново от The Beatles. Представен е единствено от главата надолу и видеото сякаш запечатва слабостта, криеща се в мъжествеността.
Дебатите около порнографията и феминизма през 90-те години пораждат „Pickleporno” (1992) (превод „Пъпкопорно“). Авторката използва обектив тип рибешко око, за да запечата интимни моменти от полов акт между мъж и жена. Рист иска да представи чувствеността от близо, а не „отвън“, като страничен наблюдател. Споделя, че е искала да създаде порно, което би се харесало на жените, успяващо да пресъздаде чувства и емоции. Видеото дори е излъчено по швейцарските телевизии, за разлика от друг неин проект от година по-късно, критикуван заради „натуралистичната“ си визия – “Blood clip” (1993). Творбата започва с голо женско тяло, покрито с многоцветни кристали. В следващия кадър те са заменени от менструална кръв, заради която произведението е критикувано. Кадри с кръв се редуват с тези на луната и планетата земя, отпращайки към идеята за женствеността, майчинството и т.н.
“Sip my ocean” (1996) e видео арт, прожектиран огледално върху две стени. Образите са замъглени, наподобяващи сън. Записите са разнообразни и голяма част от тях са заснети под водата – плуваща жена, порцеланова чаша, очи, небе и др. Начинът на огледално прожектиране кара образите от двете стени илюзорно да образуват нови общи визуални картини.
“Ever is Over All” (1997) е считан за най-емблематичния видео арт проект на Пипилоти Рист. На забавен кадър млада жена върви надолу по улица, разбивайки прозорците на паркиралите коли с цвете. Произведението е толкова запомнящо се именно заради контраста между невинност, женственост, нежност, предизвикващи агресия и разруха.
Авторката твори не само в областта на видео арта, като създава и инсталации, отново инспирирани от поп културата. В тях се оглеждат новопоявилите се проблеми на съвременното общество – себетърсене, болка, страх и най-вече мястото, дори същината на „Аз“-а.
За „Selfless in a bath of lava” (1996) Рист премахва парче от паркета на галерия “P.S.1” и на мястото му поставя малък екран, на който може да се види самата авторка, молеща се да бъде пусната на свобода.
“Open My Glade” (2000) са серия от мълчаливи образи, прожектирани на Таймс скуеър в Ню Йорк. Върху 64 екрана на забързания площад може да бъде видяна Рист, притискаща лице към обектива, сякаш отново молеща се да бъде освободена. През 2017 г. инсталацията е повторена отново, като отзвук на стъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ. Видеото е мълчаливо, но визуално говори много за натискът, на който са подложени жените и сексисткото отношение, с което се слави политикът.
“Pixel forest” (2016) е известна инсталация на Рист, създадена с над 3 хиляди лед светлини. Авторката споделя, че днес, заради телевизорите, телефоните и компютрите, всичко е сложено зад стъкло, включае чувствата, емоциите, историите ни. Тя създава проект, в който стъклото сближава, а не отдалечава, благодарение на изкуството. Творбите ѝ са включени в колекциите на MOMA, San Francisco MOMA, Solomon R. Guggenheim Museum, Utrecht Centraal Museum и Tate.
Изложби
'Robes politiques – Women Power Fashion', Textilmuseum St. Gallen, Сен Гален, Швейцария - Март 19, 2021 – Февруари 6, 2022
'Your Eye is My Island', National Museum of Modern Art, Киото, Япония - Април 6 - Юни 16, 2021
'Open My Glade (Flatten)', Contemporary Art in the Public Sphere, Цюрих, Швейцария - Март 1 – Септември 22, 2019
'Sip My Ocean', The Museum of Contemporary Art Australia, Сидни, Австралия, Ноември 1, 2017 – Февруари 18, 2018
'Open My Glade (Flatten)', Times Square Arts Midnight Moment, Ню Йорк, Ню Йорк - Януари 2017
'Pixel Forest', The New Museum, Ню Йорк, Ню Йорк - Октомври 26, 2016 - Януари 15, 2017
Награди и призове
1997 – Renta Preis на Kunsthalle Nürnberg
1998 – Номинация за приза Hugo Boss
1999 – Приз Wolfgang Hahn
2003 – Почетна професура в Берлинския университет за изкуства
2006 – Guggenheim Museums Young Collector's Council Annual Artist's Ball
2007 – St. Galler Kulturpreis der St. Gallischen Kulturstiftung
2009 – Специална награда, Seville European Film Festival
2009 – Приз Joan Miró
2009 – Best Exhibition Of Digital, Video, or Film: "Pour Your Body Out (7354 Cubic Meters)" at Museum of Modern Art, New York. 26th annual awards, The International Association of Art Critics (AICA)
2010 – Cutting the Edge Award, Miami International Film Festival
2011 – Best Architects '11 Award
2012 – Bazaar Art, Интернационален артист на годината, Hong Kong, China
2013 – Приз от Zurich Festival, Zürcher Festpiele
2014 – Baukoma Awards for Marketing and Architecture, Best Site Development