Нийс, Георг (Nees, Georg)

БИОГРАФИЯ

Георг Нийс (23.06 1926 – 3.01.2016) е немски академик, пионер в компютърното изкуство и генеративната графика. Изучавал математика, физика и философия в Ерланген и Щутгарт. Нийс е бил научен ръководител на Семиозис, интернационален журнал на семиотиците и естетите. През 1977г. той става хоноруван преподавател по приложна компютърна наука в университета в Ерланген. Нийс е един от тримата компютърни пионери от групата 3N, заедно с Фридер Нейк и Майкъл Нол, чиито компютърни графики са създадени посредством дигитални компютри.
Георг Нийс е роден през 1926г. в Нюрнберг, където прекарва детството си. Още в ранните си години показва любопитство и интерес към науката и изкуството. Завършва училище в Швабах през 1945г. От 1945 до 1951г изучава математика и физика в университета в Ерланген. След като завършва започва да работи като индустриален математик от 1951 до 1985г. Имено в Сименс-Шукерт(Siemens Schuckertwerk) Нийс започва да пише първите си програми през 1959г. По-късно компанията се прекръства на Сименс АГ. От 1964г. той започва да изучава философия в Техническия университет в Щутгарт под ръководството на Макс Бенс. През 1969г. получава докторската степен с тезата си за генеративния компютър. Работата му е определяна за една от първите тези за генеративен компютър, а през 1969г. дисертацията му е публикувана и в книга със заглавието „ Generative computergraphik”, в която са включени и примери на програмния код, както и графики, направени с него. След пенсионирането си през 1985г. Нийс работи като автор в сферата на компютърното изкуство. На 3 януари 2016г. Нийс умира на 89 годишна възраст.

ПРОЕКТИ

През февруари 1965г. Нийс показва първата компютърна графика, създадена посредством дигитален компютър. Изложба с името „Компютърна графика“ е поместена в общите зали на учебната галерия на Щутгарският университет. През 1966г. Нийс започва да работи върху така наречените „компютърни скулптури“. В каталога от Биеналето в Нюрнберг през 1969г., Нийс описва как компютърната програма контролира фреза и вместо заготовки, създава скулптури. Три боядисани скулптури и няколко графики са показани на Биеналето в Нюрнберг през 1969г.
През 1970г. на 35-тото издание на Виенското Биенале работите му стават част от специална изложба „Открития и дизайн“. Предложени за експериментално показване и демонстрация неговите скулптури и графики са пример, както за изкуството, така и за архитектурният дизайн.
През 1963г. Нийс допринася със закупуването на плосък плотер Zuse graphomat Z64, конструиран от Конрад Зус. Използвайки алгоритмичен език, Нийс създава рисунки и графики за продукции и архитектурни цели. Той пише и нови графични библиотеки G1, G2 и G3, с които да контролира процеса на работа на Z64. През 1965г. Нийс експериментира с произволни числа и кръгови арки. Графиката „Обърната арка“е част от тези серии, познати още като Locken. Той обяснява и процесът по създаване на тези графики: картината се състои от непрекъснат път, създаден посредством множество арки. Дължината и радиусът на всяка индивидуална арка се избира на случаен принцип, но все пак остава в границите на полето, което е предварително дефинирано от програмиста. Картината представлява форма, която се получава в резултат на сериозна програмна грешка. Грешка е проектирана да бъде по-малко сложна и трябва задължително да бъде въведена в процеса на работа.
Нийс работи със Siemens system 2002, за да създаде естетически графики като тази с наименованието „gravel” през 1968г. Тази творба е широко известна. Пишейки програмата, Нийс представя команди за случайни числа, които възпроизвеждат форма от определена зададена точка. Това кара графиката да се развива от ред към безредие или обратното, ако бива обърната на 180 градуса.

Първата компютърна графика направена за архитектурна цел от Нийс е била мотивът „corridor”(Flur) през 1968г. През същата година започва и съвместната му работа с архитекта Лудвиг Рейс за павилионът на Сименс на индустриалното изложение Fair през 1970г. Рисунката на покривната конструкция първоначално е изчислена посредством System 2002 и изрисувана с graphomat Z64. За изложението в Хановер през 1970г. графиката е създадена повторно с модерната за онова време System 4004. Една от рисунките е отпечатана като постер за изложението, както и за 35-тото издание на Виенското Биенале през 1970г. В изложбата са участвали и компютърни рисунки за павилиона на Siemens, както и за на Немското индустриално изложение в Сао Паоло през 1971г. В Германия първата построена архитектурна конструкция, базирана на планове разработени с помощта на компютър, е имено павилионът на Siemens, разположен на Hannover Messe от 1970 година. Георг Нийс създава програмата в ALGOL за Siemens System 4004. В този случай Нийс е действал не само като художник, но и в ролята на технически експерт и архитектурен асистент, написвайки компютърна програма, която е в състояние да изчисли оптималния размер на основния модул за покривна конструкция. Нийс успява да генерира различни версии на основния модул и да изчисли триизмерен модел на структурата на павилиона за всяка от различните версии на модулите. Архитектът Лудвиг Рейс експериментира въз основа на кубоктаедър за създаването на визия за жилища и градска среда. Нийс от своя страна създава плановете за проектирането на проекта. Компютърът се оказа голям принос за процеса на проектиране.
През 1985г. Нийс се пенсионира и започва изследванията и опитите си отново. Посвещава времето си само и единствено на семиотиката и естетиката за медиите и дизайна. Той публикува изследванията си в няколко последователни книги. Същата година Алекс Кемпкенс отправя запитване към Нийс дали би взел участие в изложба „Bilder images digital” в "Gallery of the Artist", в Мюнхен. Изложбата е планирана за октомври 1986г. Нийс се съгласява и създава нова серия от компютърни графики. Те заемат специално място в творчеството му. За да генерира графиките той подава на изкуствения интелект проста философска команда. Базиран на командите, компютърът произвежда различните графики. Нийс пише програмата на езика Lisp и използва System 7000, за да калкулира графиките. В книгата си „Growth, Structural Coupling and Competition in Kinetic Art“ Нийс разглежда системите, способни на растеж в рамките на естетиката на кинетичното изкуство и морфологията на движението на Джордж Рики. Той обяснява основните типове растеж като кинетични аспекти в клас от структурно свързани автономни системи. Авторът използва и обяснява метода си на морфография, който обикновено изисква от художника да използва проектирането и използването на компютърно генерираните числа, наречени морфограми.
Нийс е член и на групата „The algorists“. Този термин е представен през 1995г., за да идентифицира артистите, които вкарват оригинални алгоритми в процеса на създаване на изкуството си. Тази артистична практика има много дълбока история. Алгоритмичното изкуство се имплементира с помощта на компютъра, но връщайки се през 60-те години забелязваме, че то предхожда появата на самите компютрите. В тази група влизат и Харолд Коен, Херберт Франкс, Манфред Мор, Фредер Нейк.

ИЗТОЧНИЦИ

1Georg Nees
2Kubo-Oktaeder (Cuboctahedron)
3Growth, Structural Coupling and Competition in Kinetic Art