Науман, Брус (Nauman, Bruce)

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я 0-9

Детство

Брус Науман е роден на 6 декември 1941 г. във Форт Уейн, Индиана. Неговият баща, инженер и продавач, се мести със семейството си няколко пъти на различни места в Средния запад, което води до по-бурно и самотно детство за Науман. Дребен и срамежлив младеж, Науман се обича да чете. Учи пиано, китара и бас. Въпреки, че не е бил насърчаван от родителите си да продължава своите музикални занимания, в гимназията той е свирил в полка група. В колежа продължава да свири в групи – първо в танцува трупа, а в последствие в джаз групи, които намира за по-интересни. По време на детството си той не е срещал, не изучава и не развива истинска страст към визуалните изкуства.

Ранен период

Науман започва своето висше образование в Университета на Уисконсин, Мадисън, където първоначално се концентрира върху математика и физика, но след втората си година той информира родителите си, че ще става художник. През 1964 г. завършва бакалавърска степен в областта на науките и допълнителна специалност живопис.

Жени се за първата си съпруга, Джуди, през 1964 г. Имат син, Ерик, през 1966 г. и дъщеря, Зоуи, през 1970. През 1966 г. той завършва магистратура в Калифорнийския университет в Дейвис. Сред неговите преподаватели са Уилям Т. Уайли, Робърт Арнесън и Мануел Нери. И тримата се занимават със скулптура и работят извън нормите на времето, което безспорно оказава силно влияние върху желанието на Науман за несъответствие. Спокойният и донякъде неструктуриран подход към преподаването на новосъздадената програма действа много добре на Науман, който се чувства насърчаван да критикува по-формални стилове и методи.

След дипломирането си той се мести в студио в Сан Франциско. Там преподава ежеседмичен сутрешен курс в Института по изкуствата и рядко се среща с колегите и връстниците си. Този самотен начин на живот допринася за разработването на метод за работа в уединение, който продължава няколко години. Рано в кариера си Науман е правил експериментални картини и „пластмасови неща“, работещ основно с масла, създавайки абстрактни и пейзажни произведения. Той също експериментира със заваряване на стоманени елементи и поставянето им върху платна, рисувайки триизмерни пейзажни форми. Докато е в Дейвис, Науман решава да се откаже от рисуването, като твърди, че материалите му пречат. Той произвежда последното си платно, „Без име“ (Untitled), през 1965 г. Този разрив с живописта стимулира изследването на нови медиуми и през следващите години Науман е много продуктивен във филмите, спектакъла и скулптурата. За пръв път прави скулптури от фибростъкло през 1965г, правейки отливки, за да се фокусира върху процеса на създаване. Така той навлиза в движението „Изкуство на процеса“ (Process Art) като пренебрегва крайния продукт на изкуството, в полза на процеса на създаването му. Към есента на 1966г, Науман приема че изкуството е в процеса на създаването, а не крайният му продукт.

Напреднал период

Към края на 60те и началото на 70те работата и кариерата на Науман бързо се развиват. През 1968г се състои първата му самостоятелна изложба в Галерия „Лео Кастели“ в Ню Йорк и е включен в редица престижни групови изложби за времето си като „Ексцентрична Абстракция“ (1966) в Ню Йорк, „Документ 4“ (1968) в Касел, Германия и „Анти-илюзия: Процедури и материали“ (1969) в Уитни, Ню Йорк. Макар да е отхвърлен от много американски критици заради анти-формалния характер и алтернативния стил на работата си, европейските критици го подкрепят Той е сравняван с артисти като Джоузеф Бейс (Joseph Beuys), и италианското движение Arte Povera.

Творбите на Науман са изложени в места като Kunsthalle в Берн и Stedelijk в Амстердам. Нарастващия интерес към тях търпи своята кулминация през 1972г, когато галеристите Джейн Ливингстън и Марша Тъкър организират задълбочено показно на работата му в окръга на Лос Анджелис и Уитни. Дълбоко уединеният Науман реагира слабо на преливащото внимание. Вследствие на това през средата на 1970г силно намалява творческата си продукция. Започва да интегрира повече текст в творбите си, насочвайки гнева и разочарованието си към фрази като „Моля/Платете“( Please/Pay), „Внимание/Моля“( Attention/Please), „Умиротворете моето изкуство“( Placate My Art), които се появяват в негови композиции. Докато се опитва да въвежда текст в своите скулптури от този период, Науман е изправен пред предизвикателството да намери ясен начин, по който да въведе гласа си в структурите, които прави. След като прави дузина творби и инсталации със светещ неон, неговите скулптури еволюират в по-концептуална посока, разкривайки по-малко информация и изисквайки по-сложна реакция от зрителя чрез създаване на „неудобни“ пространства и форми. В началото на 80-те години Науман заменя инсталациите и моделите управлявани от текстове с агресивни неонови светлини, като съответно развива използването на език. Въпреки че никога не се смята за нео-експресионист, по време на движението американски и европейски колекционери желаят творбите на Науман, докато той създава шест самостоятелни изложби между 1982 и 1984 година.

Късен Период

От 1980те насам, той инкорпорира широк спектър от медии, включващи езикови и политически коментари, за които вече си е създал име. Продължавайки да експериментира със странни форми и необичайни материали, неговото изкуство остава оригинално и завладяващо през дългата му кариера. Някои от по-скорошните му творби, като аудио-инсталацията „Days and Giorni“ са представени на Венецианското биенале същата година, с което той представя САЩ и печели награди „Златен лъв“. През 1989г. Науман се жени за художничката Сюзън Ротенбърг и двамата си построяват отделни студиа и къща около Галистео, Ню Мексико, където двамата все още живеят. Двамата съумяват да останат почти без влияние един от друг, всеки придържайки се към личните си теми и стилове.

Наследство

Науман остава един от най-влиятелните съвременни американски художници. Неговите иновативни и провокативни идеи се изразяват в широка гама от медии и материали, което затруднява категоризирането му като обитаващ един стил. През 60те години, когато той се занимава предимно със скулптура и видео, изследва езика и физическото тяло с необичайни теми, основани на животински и човешки части на тялото. Науман е повлиял на безброй млади артисти, включително движението на младите британски артисти, чрез социалните и политическите си коментари и е помогнал за отърсването от минималистичното изкуство. Сред неговите почести той притежава докторска степен по изящни изкуства от Института по изкуства в Сан Франциско през 1989г., наградата Макс Бекман през 1990 г., наградата „Вълк“ в скулптурата по изкуства през 1993 г., наградата на Векснер през 1994 г. и „Златният лъв за най-добър артист“ на Венецианското биенале през 2009 г.

---

По-известни и значителни творби:

The True Artist Helps the World by Revealing Mystic Truths / "Истинският художник помага на света чрез разкриване на мистичните истини.", 1967

Музей на изкуствата Филаделфия

Характерен творба от ранните неонови на Науман с типичен за тона суха сати. Говорейки за високото изкуство в материалите с ниска култура и реклама, той създава сблъсък, който ни кара да поставяме под въпрос старите предположения за целта на изкуството и художницитеМоже ли художниците да са обикновени търговци, точно както много други?Може ли художниците да са обикновени търговци, точно както много други?

South American Triangle / Южно-Американски триъгълник, 1981

Музей и градина на скулптура Hirshhorn, Вашингтон, окръг Колумбия

Това е първата от няколко политически насочени скулптури с провесен стол. Метафората със стола, е чче обикновено той е съучастник в изтезания (електрически стол, стол за разпити), сега е самата жертва. С тази творба Науман критикува тоталитарните режими в Южна Америка и Южна Африка.

One Hundred Live and Die / 100 живей и умри, 1984

Музей за съвременно изкуство в Naoshima, Кагава, Япония

Тази инсталация се състои от четири колони, съдържащи 100 думи, свързани с живота и смъртта с различни действия, емоции и цветове. Този едновременно поетичен и вулгарен микс от ветлини и нюанси олицетворява човешкия опит. Сложен алгоритъм контролира светването на една фраза след друга фраза като в последствие светва цяла колона, завършващо със светването на цялото произведение, създавайки визуално симфония, която демонстрира любовта на Науман към слово, комбинирано със социалния характер, както и интереса му цветовите взаимоотношения.

Clown Torture / Клоун изтезания, 1987

Фондация Лана, Лос Анджелис

Инсталация в затворено помещение, която се състои от 2 прожектирани екрана и два монитора на пиедестали. Пет поредици се преповтарят. „Clown Taking a Shit; Pete and Repeat; No, No, No, No; Clown with Goldfish Bowl; Clown with Water Bucket“. Тази визуална и слухова атака към зрителя е непоносима, загатвайки някои от основните теми, които Науман разгледа: видео наблюдение, физически тормоз, повторение и игра на думи.

Untitled /Без заглавие (Два вълка, два елена), 1898

Частна колекция, Ню Йорк

През 1988 г., след прекъсване от близо двадесет години, Науман се връща към използването на намерени обекти. Той създава редица животински модели от полиуретанова пяна, използвайки форми за препариране, които намира в магазин в Ню Мексико. Използва ги като основа за серия от творби, които препращат към по-ранна тема - политическо насилие и разпит - и по-ранен негов мотив - въртележката от окачен скулптури. Untitled (Два вълка, два елена) е едно от произведенията, които следват от тази първоначална поредица. Тук той разбива моделите и пренарежда тяхната анатомия в чудовищна форма, създавайки сцена, напомняща на кланица. В свързана поредица той използва моделите, за да създаде странни пирамиди на животни, напомнящи жертвоприношения.

Rinde Head/Andrew Head (Plug to Nose) on Wax Base, 1989

Колекция Фройлих, Щутгард, Германия

Кухи восъчни глави се срещат като продължение на изследването на Науман върху главата и лицето в множеството медии и връзката между идентичността и изражението на лицето. Странната поза на моделите сякаш отразява интереса на Науман към трудността на общуването.

Mapping the Studio I (Fat Chance John Cage), 2001

Много-екранна видео прожекция; Фондация Ланан, Мексико

Някои от ранните творби на Науман се фокусират върху изпълнението му на обикновени, репетативни задачи в студиото му. Тази негова по-скорошна творба се връща към тази идея, само че този път артистът отсъства. Той разполага поредица от инфрачервени камери с студиото, за да наблюдава живота, който кипи когато него го няма – котки се гонят, мишки притичват, молци летят. Той сглобява кадрите до 6 часа на камера и ги прожектира в последствие. Науман винаги е бил скептично настроен към идеята за художника като творчески гений. Това произведение разкрива тази истината още веднъж, изобразявайки студиото не като специално място, създадено от художника, а по-скоро като обикновена среда, в която много се случва, което остава незабелязано от художника. По-скоро сякаш се взираме в тъмните кътчета на творческото съзнание на Науман и откриваме, че творчеството е мъчително бавен процес, в който чакането е колкото работата.

Оригинален текст:

https://www.theartstory.org/artist-nauman-bruce-life-and-legacy.htm#biography_header