ВАГНЕР, Рихард (WAGNER, Richard)
Вагнер е знаменит немски композитор, предимно известен със своите опери и музикални драми. Освен композитор е бил още диригент, музикален теоретик и есеист. За разлика от другите композитори, Вагнер пишел винаги сам сценария и либретото за своите произведения.
Роден е на 22 май 1813 г. в Лайпциг и е деветото дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йоханна Розина Вагнер. Детството му не е било щастливо. Още като малък го пленяват оперите на Вебер, често посещава концерти и овладява началните стъпки в композирането. Повлиян от втория си баща, той взема роли в представления. Силно се интересува от политика и философия. През февруари 1831 г. постъпва в Лайпцигския университет, а малко преди това е изпълнено неговото първо произведение - увертюра си-бемол мажор. През 1832 г. в Прага неговата току-що завършена симфония в до мажор е изпълнена на оркестрова репетиция в Консерваторията, а на 10 януари 1833 е публично изпълнена в Лайпциг в концертната зала на Гевандхаус.
В общественния живот Вагнер е бунтовник, точно както и в изкуството. Той взема активно участие в политическите размирици през 1848/49 г., за което си навлича гнева на германската аристокрация и е принуден да прекара голяма част от живота си като емигрант в Швейцария и Франция. Той остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на операта. Използва музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета.Със своята идея за тотално произведение на изкуството ("Gesammtkunstwerk"), синтеза на различни форми на изкуство, Рихард Вагнер предизвиква отзвук в цялостния европейски културен живот. На него принадлежи концепцията за "Музикалната драма" като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на класическата музика. Замисълът му е толкова амбициозен, че за поставянето на оперите той изгражда собствена зала, Байройтския фестивален театър.
Негови опери са: “Сватбата" - Die Hochzeit (1832);"Феите" - Die Feen (1834), "Забранената любов" - Das Liebesverbot (1836), "Риенци, последният трибун" - Rienzi (1840), "Летящият холандец" - Der fliegende Holländer (1843), "Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург" - Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg (1845), "Лоенгрин" - Lohengrin (1848), "Пръстенът на Нибелунгите" - Der Ring des Nibelungen, "Тристан и Изолда" - Tristan und Isolde (1859), "Нюрнбергските майстори певци" - Die Meistersinger von Nürnberg (1867), "Парсифал" - Parsifal (1882) Негови есета са: "Art of the future"," Opera and Drama", "Art and Revolution"