БАЛДЕСАРИ, Джон (BALDESSARI, John)

Джон Антъни Балдесари (17 юни 1931г. - 2 януари 2020г.) е американски концептуален артист. Той работи и живее в Санта Моника - Калифорния. Първоначално рисуващ, Балдесари започва да включва текст и фотография (фаунд футидж) в своите творби още в средата на 1960те. През 1970г. започва да принтира и да създава видео инсталации, скулптури и фотографии. Той е създал хиляди творби които демонстрират и в множество случаи - комбинират разказвателния потенциал на изображенията, както и асоциативната сила на езика в рамките на неговата работа. Той има повече от 200 самостоятелни изложби в САЩ и Европа.

Балдесари е роден в Нешънъл Сити, Калифорния, където посещава гимназията Суитуатър и щатския колеж Сан Диего. От 1960 до 1984 е женен за учителката в средно училище Карол Виксом с която имат две деца.

През 1959г. Балдесари започва да преподава изкуство в образователната система на Сан Диего. Той продължава да преподава почти три деситилетия. Достига и до университетско ниво през 1968г., когато университета на Калифорния решава да отвори крило в Сан Диего, новия глава на департамента Визуални Изкуства - Пол Брах решава да извика Балдесари като един от основните учители.

През 1970г. се мести в Санта Моника, където се запознава с много артисти и художници и започва да преподава в Калифорнийския колеж по изкуствата. Часовете му тогава посещават Дейвид Сейл, Джак Долстейн, Майк Кели, Кен Фейнголд, Тони Оурслер, Джеймс Уелинг, Барбара Блуум, Мат Мъликан и Трой Браунтъч. В КалАртс Балдесари преподава "Небезизвестния СледСтудиен клас" който има за цел да "Покаже на хората друго освен мазането по платното или дялкане на някакви камъчета. А че е възможен друг - много по-различен вид преподаване." Часовете му са извън учебната програма и са силно вдъхновяващи за студентите му. Те създават дългогодишна традиция на концептуална критика на студентското ядро към университета.

През 1986 напуска Кал Арст за да отиде да преподава в Калифорнийския университет "UCLA", където работи до 2008г.

Ранно творчество

През 1966г. Балдесари вече използва снимки и текст или само текст върху платно. Неговите ранни творби са платна с "нарисуван" върху тях текст. "Suppose it is true after all? WHAT THEN?" (1967). Този начин на работа впоследствие го разочарова защото формата и и метода се конфронтират обективната употреба на езика. Балдесари решава, че решението е да отстрани своята ръка от създаването на изображението и да използва комерсиално създадени - "безжизнени" изображения, които да не разсейват зрителя. След това думите се изписват от художници на табели в "безпристрастен" черен шрифт. Първата творба от тази серия се нарича "A TWO-DIMENSIONAL SURFACE WITHOUT ANY ARTICULATION IS A DEAD EXPERIENCE" (1967).

Отричане от ранното творчество

През 1970г., заедно с петима свои приятели, Балдесари изгаря всяка картина, която е създал между 1953г. и 1966г. като част от "Проектът Кремация". Пепелта от тези картини е изпечена в бисквитки и поставена в урна пред всяка една от тях. В резултат инсталацията се състои от урни с бронзови плочи пред тях, които ознаменуват годината на създаване и изгаряне на всяко произведение, както и рецептата за курабийките. Чрез ритуала на кремация, Балдесари прави връзка между творенето и жизнения цикъл. По този начин актът на отричане се превръща в генеративен процес.

Съпоставяне на текст с изображения

Балдесари е най-добре познат с работите си, които смесват фотографски материали, които изважда от контекста и "пренарежда", добавяйки думи или изречения. Такова е неговата серия "Wrong", където под снимки са прибавени извадки от книга-наръчник за фотография с правилата, които нарушават. За своята серия "California Map Project (1969г.), създава форми, които представляват всяка от буквите в "California" и ги подрежда географски по местата, на които са принтирани върху самата карта. Друга от сериите на Балдесари съпоставя изображения на обекти като стъкло или дървени блокове с фразите "Стъклото е стъкло" или "Дървото е дърво", комбинирани с "Но цигарата е добър пушек" и снимка на артиста, който пуши цигара. Това са директни препратки към "The Treachery of Images" Рене Магрит, както и към текстове на Зигмунд Фройд и Ръдиард Киплинг: "Sometimes a cigar is just a cigar" и "… a woman is only a woman, but a good cigar is a smoke."

През 2012 в "Double Bill" Балдесари съчетава творчеството на двама артисти като Джовани Ди Паоло и Дейвид Хокни или Фернан Леже и Макс Ернст на едно платно, като след това изменя изображения, добавяйки своите цветни елементи. Той упоменава само един от своите "сътрудници" като " "…AND MANET" или "…AND DUCHAMP".

Игри на случайността

Интересът на Балдесари към езика идва от приликата на неговата структура с тази, на игрите, като и двете са изградени върху система от случайности и стриктно определени правила. Много от неговите работи са поредици, които показват опити за постигане на случайна цел - например "Throwing Three Balls in the Air to Get a Straight Line" (1973), в която артистът опитва да направи точно това, заснемайки резултата и избирайки един от 36те най-добри опити. Като 36 е определящото число на опити, заради броя на позите в един стандартен 35 милиметров филм.

Посочване

Голяма част от творчеството на Балдесари включва посочване към зрителя, като по този начин директно се казва не само накъде да гледа, а и по какъв начин да прави своите избори и съпоставки. Сериите му "Baldessari's Commissioned Paintings" (1969) използват тази идея буквално, след като той прочита критика към концептуалното изкуство, в която се твърди, че то не е нищо повече от посочване. Започвайки с фотографии, на които посочва към определени обекти, след това той наема начинаещ художник, които да ги нарисува в картини.