"Видеоарт: обособяване и самоосъзнаване на художествената форма"
Събитията, рефлектиращи пряко върху обособяване на видеото като изразно средство със собствена типология, са одомашняването на видеотехнологията в края на 1960-те и критическия поглед към новия неотменен спътник – комерсиалната телевизия. В по-общ план проследяваме корени на видеоарта в тенденцията за изместване на художествените търсения от обект в процес-ориентирани, глобализирането на човешкото съзнание, Флуксус, идеите на кибернетиката, „медията е посланието“, ситуационистката критика на обществото на спектакъла и др.
Първите експерименти, които можем да отнесем към видео изкуството, са на Волф Фостел и Нам Джун Пайк от началото на 60-те. В тях те присвояват телевизионния апарат и представят домашния телевизор като иконичен обект. И двамата са свързани с Флуксус. Подчертават ролята на телевизията във формирането на мнение, използват я като изразно средство. Привлечени са към свободата, която предлага медията – разпознават я като поле за очертаване на нови дискурси, неангажирани от историческа рамка.
През 1963 г. две събития демонстрират телевизията като художествена медия – изложбата Music-Electronic Television във Вупертал на Пайк и моноспектакъла-хепънинг Television Décollage на Фостел в Ню Йорк. Според Ханхард всяко видео произведение може да бъде възприето като колаж. Можем да кажем, че изключение правят нередактираните статично заснети кадри, характерни за първите опити с видеоарта на автори като Брус Науман, Вито Акончи, Бас Ян Адер, Лиса Стийл и др. Фостел въвежда техниката на деколажа (обратна на колажа) – изтрива, премахва, разкъсва елементи от текст, изображение, звук, за да създаде нови комбинации в естетика, характерна за голяма част от последващите дигитални произведения – естетика на грешката. Други известни произведения, в които използва деколаж, са лентите Sun In Your Head, Electronic Décollage/Happening Room (1). Съчетава инсталациите си с художествени акции – в TV Décollage подканя публиката да се храни от изображения на пилета на грил, предлага им течност за по-лесно лесно преглъщане.
Нам Джун Пайк твори в множество видео жанрове – видео скулптура, инсталация, пърформанс на живо и излъчване, едноканални, многоканални инсталации. Пайк също комбинира видео с акции – TV Cello и TV Bra с Шарлот Мурман. В TV Cello използва video feedback, както и в TV Buddha, в който статуята наблюдава образа си в затворена верига. TV Cello комбинира видео от четири източника – видео в затворена верига, показващо излъчване на живо; запис; предаване на живо и един от трите източника, разкривен от звуковия сигнал на челото. Много от работите на Пайк са в подчертана поп естетика, с къси силно обработени кадри и синтетични техно цветове – Global Groove (2) и първата международно излъчваща се инсталация – Good Morning, Mr. Orwell. Именно такива са характеристиките, с които творчеството му вдъхновява японските видео артисти от 80-те. Произведенията му инспирират философски размисъл, някои виждат в работата му критичен поглед към ролята на телевизията като иконичен обект/медия от ежедневието, но докато не се усеща силна позиция по този въпрос, то по всяка вероятност Пайк канализира творческия потенциал на медията в хуманизация на технологичното изживяване – видеоинсталации, съчетаващи телевизионния апарат с предмети от ежедневието в нелепи ситуации – TV Chair, Fish Flies On Sky и TV Garden; създава родствено свързани персонажи, с които търсим идентификация – Family of Robot.
Една от първите електронни манипулации на видео изображения виждаме в Black Gate Cologne на Ото Пине и Тамбелини с документални кадри от инсталация. Голяма част от привлечените към видеото артисти по това време са повлияни от Флуксус и художествени форми, утилизиращи тялото като градивна единица и артефакт – пърформанси, акции, хепънинг, бодиарт. Изследват потенциала на видеото за документация на художествени акции или като средство в свои интервенции. В 60-те и 70-те Вито Акончи изследва възможностите за интеракция посредством тялото във филм, видео, пърформанс. Отначало под формата на документация на акции – записи на акциите Following Piece, Pryings, Seedbed. Постепенно се дистанцира физически от публиката и се възползва от видеото като средство за свързване в реално време – например във видеоинсталациите Command Performance, където обръща ролите зрител-изпълнител и Airtime, където в продължение на две седмици застава три пъти в деня изолиран с камера, фокусираща образа му в огледало. В Airtime пренася личния си живот в публичното пространство под формата на изповед за скоро приключила любовна връзка и използва разлагането на образа чрез огледало и камера като средство за интроспекция – докато разговаря с отражението си, казва, че му говори, „за да може да разбере себе си, както тя го вижда“. Друг видео артист, който изследва разделянето на тяло от образ посредством огледални повърхности и записи на екрани, е Дара Бирнбаум в първите си видео произведения Controlling Piece и Mirroring.
Още един радикален художник, експериментиращ с видео пърформанси, е Бас Ян Адер. Неговите абсурдни, животозастрашаващи акции – падания от дърво, покрив, в река (3) и др. – са изпълнени сякаш тайно и наблюдаване на смущаващите записи би продължило социалния експеримент, започнат от Адер – с реакциите, предизвикани у публиката.
В Art Make-Up Брус Науман заснема акта на намазване на тялото си в бои. Представя записите във видеоинсталация от четири канала на четири стени, всеки представляващ нередактиран запис от първо заснемане със статичен кадър. Изследва границата между дегизировка, маскарад и реалност, воден от въпроса „От какво е направен един художник?“ . Този подход в заснемането и липсата на допълнителна обработка е видим в друг опит с видео изкуство, какъвто е и Birthday Suit (4) на Лиса Стийл. В него основен мотив и източник на съдържание е личното преживяване – показва всеки белег и несъвършенство, разказва историята им. В интимния спектър е цялото й творчество, включително опита й да си спомни чрез пресъздаване деня, в който намира мъртвото тяло на майка си, A Very Personal Story.
Видео изкуството, лишено от минало, е привлекателна медия за множество експериментално настроени артисти и се оказва благоприятно поприще за феминистки видео артисти, в т.ч. Стийл. Някои от тях изследват стереотипните роли на жените, налагани от обществото – дълбоко вкоренени в културата (Улрике Розенбах) и по-конкретно образите в медиите (Дара Бирнбаум). Don’t Think I’m An Amazon (5) представлява видеопърформанс на Розенбах. В реално време изстрелва 15 стрели към репродукция на Мадона в израз на бунт срещу образа на непорочната жена. Използва агресия към тялото си (Sorry, Mister); записва пърформанса Wrapping With Julia с дъщеря си, в който изследва дълбокото психическо и физическо измерение на майчинството. Други произведения са хумористична интерпретация на любовно обръщение (My Little Cabbage), изследвания на тялото във Five Point Star и Port Paradise. Пърформансът Or-Phelia насочва към алюзия с Орфей и Офелия, и двамата свързани с водата. Включва 3-канална видеоинсталация, изобразяваща раждането на андрогенно същество – пример за интереса на Розенбах в темата за живота извън половата принадлежност.
Изследване на тялото, често в близък кадър, призивът към телесни удоволствия и телесно щастие, представени с ярък цвят, неестествено силен контраст, с прекалено или недостатъчно експониране и подчертано живописни качества, заема централно място в творчеството на Пипилоти Рист. Важни са цветовите изкривявания, нарича видеото „движещи се картини зад стъкло“. Тялото като част от природата, дар от природата. Използва много кадри отблизо, свързва скоростта с размера на образа. Една от целите й е да покаже други перспективи – на мравка, дете, камък и т.н. Дори в последните си работи с висока резолюция видеата й изглеждат грубовати – отдалечават се от естествените цветове, грубо се отрязват и композират компоненти. В изображенията с редуцирано качество търси живописни характеристики, напр. свързва стилистиката на образа в Ever Is Over All с акварел. В мултимедийната инсталация Chandelier множество чифтове бельо, предимно бяло, изграждат полилей. Избира долното бельо заради неговата амбивалентна символика – асоциираме го с части от тялото, будещи удоволствие и погнуса. С цветна видео прожекция премахва клиничността, одухотворява, цели улесняване на приемането на себе си. В едно от пространствата са разхвърляни възглавници във формата на разчленени абстрактни тела, които посетителите използват и композират, за да се настанят, докато гледат видеоинсталация на стените.
Дара Бирнбаум изследва структурните елементи на ТВ-съдържанието и женските роли, налагани от телевизията. След първите си работи с видео, в които използва собствения образ, работи с готови записи от телевизионни предавания – Wonder Woman, Hollywood Squares и др., чрез които показва повтарящи се мотиви като социално обусловени кодове, например погледите и жестовете в Kiss The Girls, Make Them Cry. Аналогично е търсенето на Юлиан Розефелд в News и Global Soap. Използват видеото като перформативен материал - с изразните средства от масмедиите критикуват произтичащи от тях обстоятелства и феномени. През 1989 г. Бирнбаум създава първата видеостена в САЩ. Намира се в търговски център и съчетава три аспекта на видеото – видеото като запис, показващ непрекъснато природни картини; видеото като преносител на информация – нередактирани кадри от новините по CNN в реално време и интерактивност – на входа на центъра камерите заснемат всеки посетител на фона на бели екрани. Посетителят активира инсталацията, природните картини оживяват в колаж с контур на всеки преминаващ, запълнен с нецензуриран новинарски видеоматериал, генерирайки неповторима образност. В по-късни творби предмет във видеото й са политически действия – записите от студентски активизъм в Принстън – Cannon: Taking To The Streets; терористичната акция със залавянето и убиййството на индустриалеца Ханс Мартин Шлайер в Hostage. Второто е 6-канална инсталация, излъчваща записи от покриването на събитието в различни телевизионни медии и вестник, сред тях и принудителното му самопризнание като враг на народа. Инсталацията е интерактивна – записите застиват, ако погледнем през някоя от мишените пред екраните.
Тясната връзка между технологията и скоростта, силата, войната, за която пише Вирилио и която се усеща в Hostage, е движещ интерес в творчеството на Клаус фом Брух. В ранните си работи изследва проблема за следвоенната немска идентичност – Propeller Tape и др. Отличителни за фом Брух са бързо превключване между два лентови източника – единия запис, другия на живо, повтарящата се образност, темпо. Видеата му отразяват впечатлителност от механизацията, парниковия локомотив, образите от масовата култура, конфликта и войната – Der Westen Lebt, Relatively Romantic-1000 Kisses (6) с Розенбах. Съществен елемент е участието на леко комичния образ на герой-спасител, в който фом Брух се въплъщава.
Творчеството на Бил Виола може да бъде посочено като контрастиращо с динамиката на фом Брух – Виола намира вдъхновение в езотерично християнство, дзен, ислямски суфизъм. Изследва емоционалните състояния в чисто визуалното, абстрахира се от официалната история на образа и го пресъздава като „движеща се картина“ - силно забавен кадър, съзерцанието на който отдалечава възприятието за персонажите от условностите и дава воля на интимно общуване с образа, в което е възможно да се роди нова интерпретация. Движещи се картини са сериите The Passions, The Quintet, видеоинсталацията An Ocean Without A Shore. Екзистенциални теми като живот, смърт, любов, загуба, пречистване; статичен кадър, бавно приближаване, прочувствени. Интересът към съзерцанието е видим и в ранните му творби – Reflecting Pool, Space Between Teeth.
Като широкодостъпна медия без история, видеото подтиква към разнообразни изследователски посоки. Независимо от тях, характеристиките му – непосредственото улавяне на съществуваща действителност, винаги в деформация, откъсната от контекста, създаваща свой увлекателен контекст, предоставят възможността преди всичко да погледнем света с чужди очи, с цялата субективност, деформация, деконструкция, избирателност, призма, филтър, присъщи на моментното впечатление на всеки един от нас. Тази пролука в съзнанието на другия изважда наяве личния разказ, използван като интроспективен метод или с цел създаване на измислен свят с убедителността на личния опит.
Източници:
1. ‘Counterpoint 13: Dara Birnbaum in video and installation art’, WWW Art24 F15 Section1 http://art24f15sec1.blogspot.com/2015/11/counterpoint-13-dara-birnbaum-in-video.html Nov 12, 2015
2. https://www.julianrosefeldt.com/film-and-video-works/
3. WWW Media Art Net, ‘Paik, Nam June: Exposition of Music – Electronic Television’, WWW Media Art Net, http://www.medienkunstnetz.de/works/exposition-of-music/
Ibid. ‘Rosenbach, Ulrike: Don’t Believe I’m An Amazon’ http://www.medienkunstnetz.de/works/glauben-sie-nicht/
Ibid. ‘Rosenbach, Ulrike: Five Point Star’ http://www.medienkunstnetz.de/works/five-point-star/,
Ibid. ‘Rosenbach, Ulrike: My Little Cabbage’ http://www.medienkunstnetz.de/works/mon-petit-chou/images/2/
Ibid. ‘Rosenbach, Ulrike: Or-Phelia’ http://www.medienkunstnetz.de/works/or-phelia/
Ibid. ‘Rosenbach, Ulrike: Port of Paradise’ http://www.medienkunstnetz.de/works/port-of-paradise/,
Ibid. ‘Rosenbach, Ulrike: Wrapping with Julia’ http://www.medienkunstnetz.de/works/einwicklung-mit-julia/
Ibid. ‘Vostell, Wolf: Electronic Dé-coll/age, Happening Room’, http://www.medienkunstnetz.de/works/elektronische-decollage/
Ibid. ‘Vostell, Wolf: Television Décollage’, http://www.medienkunstnetz.de/works/television-decollage/
4. Meigh-Andrews, C. A., History Of Video Art, Bloomsbury Publishing, 2014
5. WWW M+, ‘Nam June Paik - TV Chair (1973)’, https://www.mplus.org.hk/en/collection/objects/tv-chair-2015607/
6. Searle, A., Pipilotti Rist: big time sensuality | Art | The Guardian, Sep 16, 2011
7. ‘Some of Vito Acconci’s most influential performances’, WWW Public Delivery, https://publicdelivery.org/vito-acconci-performances/ Oct 8, 2021
8. WWW Wikipedia, ‘Bill Viola’, https://en.wikipedia.org/wiki/Bill_Viola
9. Xuan Mai Ardia, C. A., ‘Nam June Paik: The Father of Contemporary Video Art’, https://theculturetrip.com/asia/south-korea/articles/nam-june-paik-the-father-of-contemporary-video-art/ Oct 17, 2016
10. WWW YouTube, Bill Viola and the making of Emergence https://www.youtube.com/watch?v=hx5Cu7U-Fkg Mar 27, 2010;
ibid. Dara Birnbaum - Installation & Video Artist, https://www.youtube.com/watch?v=_oNSitc1CPU&t=2422s, Oct 28, 2015
Ibid. Get inside the colourful mind of visual artist Pipilotti Rist | Louisiana Channel https://www.youtube.com/watch?v=k1vZgXYioTs&t=46s, Jul 21, 2021
Ibid. ‘Pipilotti Rist Interview: We Get Used Fast to Constraints’, https://www.youtube.com/watch?v=jvmwaue_Fts Mar 16, 2016;
Ibid. ‘Pipilotti Rist Interview: Color is Dangerous’ https://www.youtube.com/watch?v=NdLuwX2uRTM, Mar 16, 2016;
Ibid. ‘Vito Acconci, Air time, 1973, Sonnabend Gallery’, https://www.youtube.com/watch?v=nQTWYeRpFdE , Dec 2, 2020;
Ibid. Vito Acconci wants revolution, https://www.youtube.com/watch?v=3F2Q3qYurnA , Jun 24, 2019;