АТАНАСОВ, Джон (ATANASOFF, John)

Роден е на 4 октомври 1903г. в град Хамилтън, Ню Йорк, в семействотo на българския имигрант Иван Атанасов, сирак, доведен в Америка от своя вуйчо през 1889г. Дядото на Джон Атанасов става жертва на турските кланета в село Бояджик, Ямболско, през лятото на 1876 г. Подробности за съдбата на семейство Атанасови и за учението и жизнения път на Иван научаваме от записките на майката на Джон Атанасов, Айва Лучейна Парди. Тя е от френско-ирландско потекло, по професи я учи т елк а по математ и ка . След р а ждането на Джон баща му продължава следв ането си задочно , дип л омира се и работи като електроинженер на различни ме ста в района на Хамилтън . През 1912 г . семейството се премества в град Бр устър , щата Флорида . Ту к Дж о н Атанасов завършва основно у ч илище и проявява първите си технически способности в електротехниката . Той е отл и чен учен и к и обича да иг рае бейзбол . От майка си полу чава ценни знан ия в област та на математиката . Един ден бащата до нася в къщи сметачна линийк а , новост сред инженерите по това вр еме . Джон прочита уп ъ т в а н е т о и е възхитен от възможностите й . Скоро той започва да пр а в и сложни изчисления , пресмята логаритми и тригонометрични фу нкции и интересът му към математиката се засил в а . С помощта на майка си изу ч ава у ч ебника по алгебра на Тейлър , предназначен за колежите . Това са неговите първи стъпки в о б ластта на диференц иалното смятане . Още на 9 годишна възраст момчето владее сложния математич ески апарат . Занимават го различните числови системи , включително и двоичната , която по - късно ще въведе в своя компютър . Когато Дж он трябва да започне следването си , семей ството се премества във ферма в Олд Чикора , щат Флорида . За две години младежът завършва Висшето у ч илище Му л б е р и . През 1921 г . се записва в У ниверситета на Флорида в Гейнсвил . В 1925 г . го завър ш ва с бакалавър ска степен по електроинженерство и отлични оценки . През лятото на 1925 г . заминава за Щатския колеж на Айова , който предпочита пред др у г и т е предложения заради високата му реп у таци я в инженерните и естествени нау к и . През юни 1926 г . Джон Атанасов полу чава дип л ома по математика , а няколко дни по - късно се ожен ва . Започва да преподава математика в колежа . През 1928 г . семейството се премества в Медисън , щат Уискънсин , където Джон започва аспирант у ра . Неговата докторска работа "Диелектричната константа на хелия" е свързана със сложни изчислен ия , които извършва с помощта на механи чни калк у л атори . Тези занимания събу ждат и н терес към по - точна и по - бърза изчислителна машина . Пр е з юли 1930 г . Джон Атанасов промовира и се завръща в Ей мс като асистент , а по - късно става професор по математика и фи зика (Фиг. 1). Той се насо чва към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ . Заедно с експерта по статистика А . Брандт през 1935 г . разработва метод за анализ на спектри като използва табу латори на IBM, работещи с перфокарти . Методът се основава на комбинационния пр инцип на Риц . При анализа се търсят двойки линии , които имат едн аква разлика в дължините на вълните (вълновичисла), т . е . в енергиите . Посредством филтриране (сортиране) на перфокартите по подходящо избрани критерии се у с тановяват всички едн а к в и разлики въ в вълновите чи с л а и спектралните линии , откъдето произхождат . Аналогични програми , комбиниращи су м и и разлики от енергии на гама - кванти , намират широко приложение в съвременн а та ядрена спектроскопия при ан ализ на сложни спектри на съвпадения , полу чени от многодетекторни спектрометри . По време на тези разработки идеята за нов а изчислителна машин а неизменно съпътства Атанасов . Той започва работа с аналогови у с тройства , като пръв въве жда понятието " аналогов компютър ". През 1936 г . заедно с Глен Мърфи , колега атомен физ и к , създават малък аналогов калку л атор за изследване на геометрията на повърхности , който наричат "Лапласиометър". В периода 1939 - 41 гг . Атанасов , с помощта на своя асистент Клифорд Бери , създава компютъра АВС . Мо н т аж ъ т на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика (Фиг. 2), на чи йто вход днес паметна плоча напомня за епохалното изобретение .