МАНОВИЧ, Лев (MANOVICH, Lev)
Д-р Лев Манович е художник и едновременно един от водещите теоретици на дигитално и медийно изкуство. Той е автор на 180 статии и 15 книги, включително „Software Takes Command“ (2013), „Soft Cinema: Navigating the Database“ (2002–2005) и „The Language of New Media“ (2001), която е широко призната за „най-внушителната и широка медийна история от Маршал Маклуън насам“. В момента Лев Манович преподава в (The Graduate Center, City University of New York) и е основател и директор на Инициативата за софтуерни изследвания (Cultural Analytics Lab), която работи върху анализа и визуализацията на големи културни данни. През 2013 г. е включен в списъка на 25-те хора, оформящи бъдещето на дизайна; като се има в предвид, че през 2014 г. той e признат за един от 50-те „най-интересни хора, изграждащи бъдещето“.
Биография:
Лев Манович е роден през 1960 г. в Москва, СССР, където изучава изобразително изкуство, архитектура, компютърно програмиране и семиотика. През 1981 г., той се премества в Ню Йорк. От 1984 г. Манович работи в областта на компютърните медии като художник, компютърен аниматор, дизайнер и програмист. През 1988 г. завършва магистърска степен по “Визуални науки и когнитивна психология” в (City University of New York) и през 1993 г. докторска степен по “Визуални и културни изследвания” в (University of Rochester). Неговата докторска дисертация е на тема: “The Engineering of Vision from Constructivism to Computers”, където проследява произхода на компютърните медии, свързвайки ги с авангарда от 20-те години на XX в.
Между 1996 г. и 2012 г. Манович преподава в катедрата по визуални изкуства в Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD), където преподава уроци по дигитално изкуство, теория на новите медии и цифрови хуманитарни науки. Освен това Манович е бил гост-преподавател в Калифорнийския институт по изкуствата, Южнокалифорнийския институт по архитектура (SCI-Arc), Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), Амстердамския университет, Стокхолмския университет, Университета за изкуство и дизайн в Хелзинки , Център за изкуства в Хонг Конг, Университет в Зиген, Гьотеборгското училище по изкуства, Колеж Голдсмитс към Лондонския университет, Университет Де Монфорт в Лестър, Университет на Нов Южен Уелс в Сидни, Университет на Тюмен, Университет в Тел Авив и Централна академия на Изящни изкуства (CAFA) в Шанхай. Между 2009 г. и 2017 г. той е бил преподавател в Европейското висше училище (EGS). Бил е и основен преподавател в Института за медии, архитектура и дизайн Стрелка, Москва (2016-2019) и гост-преподавател в училището по културология и философия, Висше училище по икономика (Москва, Русия (2020 - 2021) ).
Лев Манович е изнасял различни лекции, свързани с новите медии и тяхното въздействие върху културата, (като):
Analyzing Cultural Data (2015), Social and Cultural Computing (2014), Software, Globalization and Political Action (2014), Big Data, Visualization and Digital Humanities (2013), Visualization and Computational Art History (2012), PhD Seminar on Digital Humanities (2011), History of Art and Technology (2000, 2002–03, 2007–09, and 2011), Cultural Analytics (2009), Visualizing Culture (2008), Contemporary Computer Topics (2008), a PhD Seminar on Design, IT, and Globalization (2007), Introduction to Computing in the Arts (2006), Introduction to Computing in the Arts (2006), Computing Culture (2006), Mapping Digital Culture (2005), Info-Aesthetics (2000), The Language of New Media (1999).
Селектирани книги:
„The Language of New Media“ (2001) – „Езикът на новите медии“ от Лев Манович е основополагащ труд, който предоставя цялостен преглед на новите медии и тяхното място в историята на визуалната и медийната култура. Манович идентифицира общите принципи на новите медии, включително числено представяне, модулност, автоматизация, променливост и транскодиране. Книгата също така предоставя дефиниции на новите медии, които разглеждат връзката им с кибер културата, компютърните технологии, цифровите данни, културните конвенции, естетиката, алгоритмите, модернистичния авангард, метамедиите и паралелните артикулации в изкуството след Втората световна война и съвременните компютри. Като цяло, Езикът на новите медии остава важен текст в областта на културния анализ, предоставящ проницателен анализ и оформящ дискурса за новите медии и тяхното въздействие върху обществото. Манович описва осем дефиниции на „новите медии”:
• Новите медии срещу киберкултурата.
• Новите медии като компютърна технология, използвана като платформа за разпространение.
• Новите медии като цифрови данни, контролирани от софтуер.
• Новите медии като смесица между съществуващите културни конвенции и конвенциите на софтуера.
• Новите медии като естетика, която съпътства ранния етап на всяка нова съвременна медия и комуникационна технология.
• Новите медии като по-бързо изпълнение на алгоритми, изпълнявани преди това ръчно или чрез други технологии.
• Новите медии като кодиране на модернистичния авангард; Новите медии като метамедия.
• Новите медии като паралелна артикулация на подобни идеи в изкуството след Втората световна война и съвременните компютри.
„Soft Cinema“ - Проектът за дигитално изкуство (Soft Cinema) е поръчан от ZKM за изложбата Future Cinema (2002–03); пътувайки до Хелзинки (Финландия) и Токио (Япония), през април 2003 г. Въпреки, че филмите приличат на познатите жанрове на киното, процесът, чрез който са създадени, демонстрира възможностите на софтуерното кино, в която човешката субективност и променливите избори, направени от персонализиран софтуер, се комбинират, за да създадат филми, които могат да се пускат безкрайно, без изобщо да повтарят едни и същи последователности от изображения, екранни оформления и разкази. Всяко изпълнение на (Soft Cinema) предлага уникално изживяване при гледане от публиката; софтуерът работи с набор от параметри, които позволяват почти всяка част от филма да се промени.
Работата на Манович се счита за основополагаща в областта на медийните изследвания, културните изследвания и изучаването на цифровите култури. Той продължава да бъде активен изследовател и писател в тези области и работата му остава актуална и провокираща размисъл за тези, които се интересуват от културните и социални последици от новите медийни технологии.