Маккарти, Пол (McCarthy, Paul)
Верен на крайното извращение, радикалният Пол Маккарти е американски съвременен артист, който постига широка популярност, занимавайки се с обществената чувствителност. Той е майстор на гротескови образи и метафори насочени към общественото безпокойство. Формално обучен като художник, творчество на McCarthy започва с картини, които развива на следващо ниво като използва тялото си за инструмент в процеса, а по-късно и като платно за творбите си. Въпреки това, той е най-популярен със скулптурите и перформативното си изкуство, както и с зашеметяващите и дезориентиращи видео истории, които разказва.
Пол Маккарти е роден на 4 август 1945г в либерално мормонско семейство в Солт Лейк Сити, ЮТА, САЩ. Учи в университета Вебер в Огдън, ЮТА и продължава обучението си в университета в ЮТА до 1969г. Получава бакалавърска степен по живопис от Художествения институт в Сан Франциско, а през 1972г. получава магистърска степен от университета в Южна Калифорния, фокусирайки се върху видео изкуство.
Подобно на много други артисти от западното крайбрежие, завършили около 1960г., Пол Маккарти
е привлечен от материално разхвърляната и психологически натоварената страна на абстрактния експресионизъм, която той използва за вдъхновение на своите представления. Омазвайки се с кетчуп, разполовявайки мебели или рисуването с пенис са обичайни действия за него по онова време. Много преди унизителното тяло да се превърне във водеща тема през 90те, Маккарти вече я разглежда и се занимава с нея, представяйки човешката фигура като спукан надуваем контейнер и полът като течно състояние. Тези негови ранни анархистични творби са релевантни през виетнамската война, а по-късните му творения представляват директен удар срещу американската реалност и нормалност, които се вписват в емоционалния хаос на СПИН ерата. И докато Маккарти страни от политически въпроси, негово изкуство остава силно политически повлияно, толкова че музеите и галериите не са сигурни какво да правят с него, съответно никой не го и купува. Принуден е да осигурява прехрана за семейството си, работейки по строежи и поемайки дребни фотографски задачи, които често го отвеждат до Лос Анджелис. Основното му препитание идва от работа по механиката на кино фантазиите. Сега когато е вече установен артист и поема работа по високо-бюджетни проекти, това твърдение остава силно релевантно.
В началото на кариерата си, творбите на Маккарти, често са сравнявани с тези на Виенските активисти. Той е имал професионална връзка с основателя на движението Happenings, Алън Капров, и много от творбите им в периода около 70те години си приличат. Но Маккарти ясно разграничава своите и техните произведения. Той не е преминал през католизма и Втората световна война като тийнейджър и като цяло не е бил част от някое европейско движение – неговото вдъхновение е почерпено от детските телевизионни предавания в Лос Анджелис.
Самият Маккарти, наясно че бива сравняван с Виенските активисти, споделя че има голяма разлика между кетчуп и кръв; че неговата работа е много повече да бъде клоун отколкото шаман. Той изхожда от киното, сапунени опери, комикси, Дисниленд, определяйки се като анализатор на масовите медии и консуматорско - ориентираното американско общество и неговото лицемерие.
Маккарти и неговите изразни средства все пак са силно повлияни от европейското изкуство и особено от хора като Зигмунд Фройд, Самюъл Бекет и Джоузев Биъс. Последният всъщност има критична роля в това как света е започнал да гледа на европейската сцена и изкуство, измествайки фокуса от Ню Йорк към Европа.
Абстрактния експресионизъм, който е повлиял на Маккарти в началото на кариерата му идва от Ню Йорк. Много артисти в този период се местят там, заради школата им и така Ню Йорк става световен център на модерното изкуство. От друга страна, на западния бряг, нещата стоят по коренно различен начин. Там има слънце, културата на западните коли и най-вече Холивуд. Изкуството там е нервно, ядосано и скептично към разпространените ценности. Това е дълбоко заложено в творбите на Маккарти. За него обаче, най-ценен остава самият Холивуд и силно повлиян от актьори, студиа, камери, Маккарти бързо намира съмишленици, с които да се противопоставят на чувствителността на консервативната средна класа.
Чрез извършване на подвизи като да търка голото си тяло по маси и да омазва пениса и тестисите си в онова, което американците биха сложили върху пържените си картофи, Маккарти вдъхновява поколения от артисти, които обичат да омазват телата си с подправки и да пъхат предмети в анусите си. Около 1990г, когато основни теми в изкуството са болести и смърт, тяло и плът, вниманието се насочва върху изкуството на McCarthy, който повече от 20 години използва тялото си за целите на изкуството му. Едва сега е признат за най-добрият в занаята си и това влияние може да бъде почувствано навсякъде. И все пак ранните дни са малко по-различни за него. Концептуално, рисуването винаги е било в основата на подхода му. Всичко, което си представя, трябва да е поставено на хартия и рисуването си има ясна цел – понякога за скициране на идеите му, друг път за краен проект. Маккарти е прочут както с скулптурите и представленията си, така и с видеата си. Веднага след като започва да използва видео, той е заинтригуван от него като предмет и отделна форма на изкуство, много повече отколкото като средство да документира проявите си. Веднага след като се премества в Лос Анджелис през 1970г. започва да трансформира във видео своите перформативни прояви. Той е впечатлен от факта, че видео записът може да се превърне в предмет на изкуство и отделна разказвателна форма, когато бъде гледан без референция за непосредствено отминало събитие.
През 2009, Маккарти представя своята самостоятелна изложба “White Snow”, която е вдъхновена от немската приказка от 19 век „Снежанка“, с която коментира модерната интерпретация на Дисни – анимационният филм „Снежанка и седемте джуджета“. Той представя младата Снежанка, мастурбирайки романтично отнесена в мислите си, заобиколена от гротесково изобразените джуджета – трогателна сцена, която нанася силен метафоричен удар върху зрителя. Тази изложба представя рядък поглед върху началните етапи на вдъхновение на един от най-трудните и въздействащи американски артисти.
Ранните изследвания на Маккарти представляват един често отвратителен поглед върху многопластово наслоени връзки, които той скицира с години. През 2014 показва нови картини, с които представя изследванията си от 1980г насам. В тях са включени нови материали към проектите му “White Snow” и “Stagecoach” , а през 2015г към колекцията добавя и интерпретацията си върху филма „Карибски пирати“, която разработва заедно със сина си Damon още от 2001г.
60те и 70те бележат абсолютно блестящите работи на Маккарти, в един от най-трудните моменти на авангарда, когато той се обръща към себе си и тялото си, престъпвайки дори и днешните норми за радикално изкуство. През 90те години той започва да обективизира странния си хумор, по начин който кара света на изкуството да възприеме идеите му, иначе крайно неприлични и неприсъщи, за нито една галерия или колекционерски дом. Маккарти съумява да избяга от финансовите затруднения и се утвърждава като един от най-влиятелните и провокативни артисти на нашето време. Известен е със своите унизителни и отвратителни прояви и скулптурните си диорами на буржоазната поквара.
Официална статия: