Digital Art Dictionary Потребителско име: Subhuman

Уорън Найдик ( Warren Neidich )

Биография и предходно образование

Уорън Найдик е американски художник, който живее в Берлин и Лос Анджелис. учил е в различни области от 1970 г. - фотография, психология, биология ( в BA Magna Cum Laude Washington University в Сейнт Луис), невробиология (бил е научен сътрудник в Калифорнийския технологичен институт, в лабораторията на Роджър Уолкът Спери, който по-късно печели Нобеловата награда за физиология и медицина за 1981 г.) и архитектура. Освен това, Найдик е сертифициран офталмолог от борд на медицинския център Tulane. Найдик е сътрудничил с Goldsmiths College няколко пъти от 2003 г. насам, когато им е бил гост художник и лектор. През 2005 г. той организира първия симпозиум по невроестетика, а през 2014 г., с Марк Фишър организират симпозиум, озаглавен „Психопатологиите на когнитивния капитализъм: Организираният когнитивен обрат“. В Училището по дизайн в Делфт и Техническия университет в Делфт, в Холандия (в който е бил докторант при професор д-р Ари Граафланд) През 2008 г. той съорганизира „Архитектурата в съзнанието: от биополитиката до политиката на Ноо.” Бил е професор в училището по изкуства Кунстхохшуле Вайсензее и в колеж по изкуства и дизайн - Отис. Найдик е основател на Летен институт за изкуства Saas-Fee (SFSIA). Рботил е заедно с много други художници, като например Barry Schwabsky (съосновател на SFSIA), Armen Avanessian, Nicolas Bourriaud, Tiziana Terranova, Franco Berardi, Hans-Ulrich Obrist, Isaac Julien, Hito Steyerl, Chris Kraus ( американски писател) и много други. Творбите му са били в много прочути и важни институции като например MoMA PS1, Whitney Museum of American Art, LACMA – Los Angeles County Museum of Art, California Museum of Photography, ICA – Institute of Contemporary Arts, London, Museum Ludwig, Cologne, and Walker Art Center, Minneapolis, Minnesota. Освен това, той е редактирал и публикувал над 10 книги.

Темите в творчеството и проучванията на Найдик:

В творчеството и в книгите си Найдик засяга тема, която може да се обобщи като Невроестетика - област на критичната и конструктивната мисъл, която може да се наблюдава под формата на сливане на мозъка със заобикалящата го културна среда и това как той влияе върху нея, но и обратното, което е по - важно за Найдик, влиянието на културната среда върху мозъка. Той започва да води лекции именно върху това през 1996г. в училището по визуални изкуства в Ню Йорк. В по - ранните си творби (1985г. и 1996г.) Найдик се фокусира върху теми засягащи културата - раса, политика, правил е исторически възстановки, докумнетални филми и различни по вид постановки, фотографии, занимавал се е с Архива и анахронична технология. В уебсайта си (warrenneidich.com) той е публикувал написания от него The Journal of Neuro-Aesthetic Theory, и творби и теории на теми като - Когнитвиния капитализаъм ( когнитивно - културна икономика) „критичната“ невронаука, невропластичността, пост - работничеството, нематериалния труд и епигенезата. По тези теми той е публикувал няколко книги, включително: Neuromacht, 2017, Psychopathologies of Cognitive Capitalism: първа,втора и трета част, The Noologist's Handbook and Other Art Experiments, 2013, From Noopower to Neuropower: How Mind Becomes Matter, 2010 и Cognitive Architecture (From Biopolitics to Noopolitics. Architecture & Mind in the Age of Communication and Information), 2010, и Blow Up: Photography, Cinema and the Brain, 2003. В работата си, Найдик изследва взаимодействието между историята на изкуството, мозъка и ума. Смята, че са основа на невроестетиката, която той разглежда като онтологичен процес. Ключът към невроестетиката е изследването на апарати, в които се администрира мрежа от хетерогенни дискурси. Както светът и технологията се променят, така и апаратите, които го организират, и когнитивните стратегии, с които човек може да го разбере. Това е особено вярно за Информационната ера, която разпределя подобни апарати в големи количества, без да бъде праволинейно. Работата на Нейдич е вдъхновена от Майкъл Сноу, Стан Бракидж, Жан-Люк Годар и Теорията на апарата на Стивън Хийт.

Ранно творчество

В по - ранните си творби Найдик се интерерусва от валстта и предателството. Прави много изложби, пърформанси и филми свързани с моменти в американската история. Фокусът му е върху човешката култура и в много от работите си той се опитва да провокира социална справедливост. Един проект, който е пример за това е „Аmerican histroey reinvented“ представляващ серия от фотографии, с които Найдик поставя политически коментар. „Cultural residue“, представя фотографии и инсталации, с които коментира нашата култура и начина, по който си набавяме информация. Поредицата от променени фотографии „Uknown Artist“, предават на художествената общност от началото на 20-ти век друга перспектива. В тези творби тя се разглежда като социален, а не индивидуален феномен. Били са инсталирани в берлинския бар „Париж“ през 1994 г. с помоща на Мартин Кипенбергер и Мишел Вертле. През 1994 г. базираните на фотография скулптурни инсталации на Найдик „Collective Memory“ и „Collective Amnesia“ (1991–94) използват културно повлияната история на Ане Франк, за да се разсъждава върху вулгаризирането и от поп културата. Слайдшоу прожекцията на Найдик "Beyond the Vanishing Point: Media Myth in America" , която е била показана в N.Y. Kunsthalle, Ню Йорк през 1995 г. проследява едно пътуване из Америка осъществило се петдесет години след Джак Керуак. Тази творба представлява сюрреалистично фотографско разобличение на медийния лагер, израснал пред съдебната палата по време на O.J. Процесът на Симпсън в Лос Анджелис (1995–97).

Невроестетика

През 1996 г. Найдик започва да изследва феноменологичните условия около културните и историческите аспекти на неговите произведения.Тези изследователски проекти са под формата на текстове и лекции, озаглавени „Невроестетика“, изнесени за първи път в Училището за визуални изкуства в Ню Йорк през 1995–1996 г., когато Найдик е гост-лектор в катедрата по фотография и свързани медии при Чарлз Трауб. През 1997 г. С помощта на Nathalie Angles, настоящ директор на Residency Unlimited, той стартира платформата artbrain.org, състояща се от The Journal of Neuroaesthetics и Netspace Gallery. Невроестетиката (различаваща се от научния подход със същото име), вярва, че артисти от всякакви направления в изкуството като поезия, кино, инсталационно изкуство и архитектура могат да използват собствените си пространства, апарати, материали, чувство за време и перформативи жестове, за да разработят истини за ноуменалния и феноменакния свят наравно с тези, генерирани от науките. Тези истини се конкурират ефективно на пазара на идеите. Найдик развива теория за пост - структуралисткият комплекс мозък/ум/тяло/свят, в който културните мутации се транспонират в паралелни промени в ума, мозъка и тялото. Тези негови идеи са изразени в произведения като „Brainwash" (1997). Тези хибридни диалектики на Найдик развиват голяма сила през 1999 г., когато той курира "Conceptual Art as Neurobiological Praxis" в Thread Waxing Space в Ню Йорк, което „вместо да бъде шоу за връзката между изкуството и науката или редуктивна методология за това как работи мозъкът, е изложба, която се опита да популяризира идеята за „ставащ мозък" и е включвала художници като: Uta Barth, Sam Durant, Charline von Heyl, Jason Rhoades, Liam Gillick, Douglas Gordon, Thomas Ruff, Simon Grennan и Christopher Sperandio, и др. Видео творбите на Найдик от този период включват Apparatus, Memorial Day (1998), Kiss и Law of Loci (1998–99). Изложбите "The Mutated Observer Part 1" (2001) и "The Mutated Observer Part 2" (2002) в Калифорнийския музей на фотографията показали редица ръчно изработени апарати - така наречените „хибридни диалектики“ ( "Hybrid Dialectics").

Сегашно творчество

Есето на Найдик „The Neurobiopolitics of Global Consciousness“, публикувано в „Turbulence“ на Sarai Reader през 2006 г., ясно свързва идеите за невронна пластичност, епигенеза и Империя. Теми като невро биополитиката били разширени, за да включат политическото въздействие на нематериалния труд и Информационната епоха върху производството на архитектура и застроеното пространство, с фокус върху начините, по които сега се използват интензивни сетивни и перцептивни ефекти за организиране на културното внимание. Тези идеи по-късно се превръщат в поредица от перформативни рисунки, поставени в неговото студио в IASPIS в Стокхолм (2008) и в The Drawing Center, Ню Йорк (2009). Същата година Найдик организира и конференцията "The Power of Art" в The Drawing Center, Ню Йорк. През 2008 г. Onomatopee публикува книгата на Найдик „Lost Between the Extensivity-Intensivity Exchange“, за която той подчертава, че „встъпването в длъжност на 21-ви век може да се опише като време на културно вцепенение, произтичащо от свободно плаваща тревожност, амбивалентност и колебание“, той казва още че, „това да бъдеш изгубен в „междинната зона“ на екстензивен и интензивен труд и два развиващи се частично несъизмерими светогледа, местния (племенен) и глобалния (космополитен) или националната държава и Землянинът, които са обединени" „Това, което стана очевидно за мен, е, че в нашия момент на когнитивен капитализъм, в който мозъкът и умът са новите фабрики на двадесет и първи век, формите на активизъм, изобретени по време на индустриалния капитализъм, като отказ от работа, отсъствие от работа и работнически стачки вече не се справя със задачата" – Уорън Найдик 2017г.

В „Pizzagate“ (2017) Найдик се връща към предишно негово произведение свързано с апарата, озаглавено „Hybrid Dialectics“ (1997–2003). В него, той очертава новите апарати на икономиката на знанието което предствляват кликбейт и мемета, тъй като те произвеждат нови форми на субективност.

През май 2020 г., в отговор на въздействието на епидемията от Covid19, Найдик курира изложбата Drive-By-Art (Публично изкуство в този момент на социално дистанциране), която се провела на различни места, първо в Хамптънс и след това в Лос Анджелис . Изложбите включвали произведения на 174 художници, разпръснати на множество места в „опит да върнат чувството за солидарност към артистичната и културна общност“. Изложбата била представена в множество публикации, включително Artforum, Time, The Chicago Tribune и The New York Times. Летен институт за изкуства Saas-Fee (SFSIA)

Летният институт за изкуство Saas-Fee (SFSIA) е номадска академия, която произхожда от Saas-Fee, Швейцария през 2015 г. и се премества в Берлин през 2016 г., където да се ангажира с местната активна арт сцена. Основан е от Уорън Найдик заедно с изкуствоведа и поета Бари Швабски. Училището е включило много забележителни сътрудници в семинари и лектори. Швабски, в разговор с Дженифър Тийтс за изкуство и образование, описал желанието си училището да отговори на „криза“ породила се от от това, че академиите по изкуствата се „контролират от администратори – не от преподаватели – непрекъснато разширяващ се слой от бюрократи, които са незапознати с реалните нужди на студентите и реалността на преподаването и научните изследвания.“ Всяка година SFSIA подхожда към нова тема, като основополагащата е „Изкуството и политиката на отчуждението“ (2015 г.), последвана от „Изкуството и политиката на индивидуацията: въздействието и множеството тяло в когнитивния капитализъм“ (2016 г.) и „Изкуството и политиката на колективността“ (2017). „Изкуство и политика в ерата на когнитивния капитализъм“ ( 2018)