Автопоеза (Autopoiesis): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Файл:Autopoesis.jpg|600px|thumb|right|'''''Примери за автопоетични системи:''' Уроборосъте един от най-древните символи на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите до биологичната самоподържаща се система на клетката'']] | [[Файл:Autopoesis.jpg|600px|thumb|right|'''''Примери за автопоетични системи:''' Уроборосъте един от най-древните символи на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите до биологичната самоподържаща се система на клетката'']] | ||
Терминът автопоеза (от гръцки αὐτo- (авто-) „аз“ и ποίησις (poiesis) „създаване, производство“) се отнася до система, способна да се възпроизвежда и поддържа, като създава свои собствени части, самоподдържайки съществуването си. Първоначалното определение може да бъде намерено в публикацията от 1972 г. ''„Автопоеза и познание: Реализацията на живите“'' от чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, за да се определи самоподдържащата се химия на живите клетки. Оттогава концепцията се прилага и в областите на познанието, системната теория, технологията, архитектурата и социологията. | Терминът автопоеза (от гръцки αὐτo- (авто-) „аз“ и ποίησις (poiesis) „създаване, производство“) се отнася до система, способна да се възпроизвежда и поддържа, като създава свои собствени части, самоподдържайки съществуването си. Първоначалното определение може да бъде намерено в публикацията от 1972 г. ''„Автопоеза и познание: Реализацията на живите“'' от чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, за да се определи самоподдържащата се химия на живите клетки. Оттогава концепцията се прилага и в областите на познанието, системната теория, технологията, архитектурата и социологията. | ||
Автопоезата първоначално е представена като описание на системата, за която се казва, че определя и обяснява естеството на органичните системи. В биологичните системи може да се разглежда като мрежа от ограничения, които работят, за да се поддържат. Тази концепция се нарича организационно затваряне или затваряне на ограничения и е тясно свързана с изучаването на автокаталитични химически мрежи, където ограниченията са реакции, необходими за поддържане на живота. | |||
Приложение на концепцията за автопоеза към социологията може да се намери в теорията на системите на Никлас Луман, която впоследствие е адаптирана от Боб Джесоп в изследванията му за капиталистическата държавна система. В контекста на Текстологията, Джером Макган твърди, че текстовете са „автопоетични механизми, работещи като самостоятелно генериращи системи за обратна връзка, които не могат да бъдат отделени от тези, които ги манипулират и използват“. Цитирайки Матурана и Варела, той определя автопоетичната система като „затворено топологично пространство, което„ непрекъснато генерира и уточнява собствената си организация чрез функционирането си като система за производство на свои собствени компоненти и прави това в безкраен цикъл на повторение. ““. | |||
Версия от 00:24, 19 септември 2021
Терминът автопоеза (от гръцки αὐτo- (авто-) „аз“ и ποίησις (poiesis) „създаване, производство“) се отнася до система, способна да се възпроизвежда и поддържа, като създава свои собствени части, самоподдържайки съществуването си. Първоначалното определение може да бъде намерено в публикацията от 1972 г. „Автопоеза и познание: Реализацията на живите“ от чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, за да се определи самоподдържащата се химия на живите клетки. Оттогава концепцията се прилага и в областите на познанието, системната теория, технологията, архитектурата и социологията.
Автопоезата първоначално е представена като описание на системата, за която се казва, че определя и обяснява естеството на органичните системи. В биологичните системи може да се разглежда като мрежа от ограничения, които работят, за да се поддържат. Тази концепция се нарича организационно затваряне или затваряне на ограничения и е тясно свързана с изучаването на автокаталитични химически мрежи, където ограниченията са реакции, необходими за поддържане на живота.
Приложение на концепцията за автопоеза към социологията може да се намери в теорията на системите на Никлас Луман, която впоследствие е адаптирана от Боб Джесоп в изследванията му за капиталистическата държавна система. В контекста на Текстологията, Джером Макган твърди, че текстовете са „автопоетични механизми, работещи като самостоятелно генериращи системи за обратна връзка, които не могат да бъдат отделени от тези, които ги манипулират и използват“. Цитирайки Матурана и Варела, той определя автопоетичната система като „затворено топологично пространство, което„ непрекъснато генерира и уточнява собствената си организация чрез функционирането си като система за производство на свои собствени компоненти и прави това в безкраен цикъл на повторение. ““.