ХОЛЦЕР, Джени (Holzer, Jenny): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Прожекциите на Джени Холцер са се появявали в над 40 града в 20 държави. През 1990 г. Холцер става първата жена, която представя САЩ на Венецианското биенале.Тя печели наградата на биеналето ''Златен лъв'' за най-добро национално представяне. Нейните ЛЕД надписи и мраморни пейки, обитават неприветливо изложбено пространство в американския павилион; също така проектира постери, шапки и тениски, които да бъдат продавани на улиците на Венеция. | Прожекциите на Джени Холцер са се появявали в над 40 града в 20 държави. През 1990 г. Холцер става първата жена, която представя САЩ на Венецианското биенале.Тя печели наградата на биеналето ''Златен лъв'' за най-добро национално представяне. Нейните ЛЕД надписи и мраморни пейки, обитават неприветливо изложбено пространство в американския павилион; също така проектира постери, шапки и тениски, които да бъдат продавани на улиците на Венеция. | ||
През 1993 г. създава серия от работи озаглавени Lustmord (в буквален превод от немски Секс убийство) като реакция на методичните убийства и изнасилвания на жени по време на войната в Босна. Нейното публично изкуство изследва как езика се използва едновременно като форма на комуникация и начин за укриване и контрол. | През 1993 г. създава серия от работи озаглавени Lustmord (в буквален превод от немски Секс убийство) като реакция на методичните убийства и изнасилвания на жени по време на войната в Босна. Нейното публично изкуство изследва как езика се използва едновременно като форма на комуникация и начин за укриване и контрол. | ||
[[Файл:Venice_Installation.jpg|thumb|450px|left| Инсталацията на Холцер на 44-тото Венецианско биенале, 1990 г.]] | |||
Версия от 15:23, 8 август 2020
Джени Холцер (р. 1950) е американски неоконцептуален художник. Фокусът на нейната работа е представянето на думи и идеи в публични пространства. Холцер принадлежи на феминисткия клон на група артисти, възникнала през 80-те год. на ХХ век, търсеща нови начини за създаване на наратив или коментар като имплицитна част от визуалните обекти. Тя е активен член на Colab по това време. Неразделна част от нейната работа е публичното пространство, а мащабните й инсталации включват рекламни билборди, прожекции върху сгради и други архитектурни структури.
Известната й серия от Truisms започва през 1977 г. когато тя поставя амбивалентни фрази като PROTECT ME FROM WHAT I WANT из Ню Йорк, докато е зачислена към Independent Study Program на Музеят за американско изкуство Уитни. Нейни работи са част от колекциите на Чикагският институт за изкуства, Националната галерия във Вашингтон, МоМА и колекцията Пеги Гугенхайм във Венеция.
Творчество
В работите на Холцер често става въпрос за насилие, репресиране, сексуалност, феминизъм, власт, война и смърт; художницата често прибягва до употребата на реториката на съвременните информационни системи.
Прожекциите на Джени Холцер са се появявали в над 40 града в 20 държави. През 1990 г. Холцер става първата жена, която представя САЩ на Венецианското биенале.Тя печели наградата на биеналето Златен лъв за най-добро национално представяне. Нейните ЛЕД надписи и мраморни пейки, обитават неприветливо изложбено пространство в американския павилион; също така проектира постери, шапки и тениски, които да бъдат продавани на улиците на Венеция. През 1993 г. създава серия от работи озаглавени Lustmord (в буквален превод от немски Секс убийство) като реакция на методичните убийства и изнасилвания на жени по време на войната в Босна. Нейното публично изкуство изследва как езика се използва едновременно като форма на комуникация и начин за укриване и контрол.
