ABC - Компютър

Джон Атанасов си спомня, че идеята за новия компютър възниква на чашка бърбън и сода в един мотел в Илинойс през зимните месеци на 1937/38 г. Обезсърчен от безплодни проучвания и разработки, той скочил в автомобила си и с пълна газ се отправил към Мисисипи, прекосил реката при Дейвънпорт и след около 300 километра спрял, за да размисли отново върху изчислителното устройство, което го занимавало отдавна. По това време изпитвал остра нужда от машина за сложни математически пресмятания, които той и асистентите му били принудени да извършват с помощта на примитивни механични калкулатори, прахосвайки ценно време. С напредването на нощта го осенява идеята за съвършено нова концепция. Машината, която придобива все по-ясни очертания, се различава от всичко видяно дотогава. Тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични, да има регенеративна памет с кондензатори, отделена от процесора.

Фиг . 2. Лабораторията по физика на Държавни я университет на Айова, където през 1939 - 1942г. бе създаден първият електронен дигитален компютър.

Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран експерт в областта на електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, което споделя със своя приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа. Последният му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифорд Бери (1918 - 1963), който също има опит в електрониката. За броени месеци Атанасов и талантливият му асистент успяват да построят прототип на новата изчислителна машина, която носи името ABC (Atanaso ff-Berry Computer).

Компютърът се използва за решаване на практически задачи. Атанасов извършва обработка на данни (регресивни пресмятания, апроксимация на криви, изчисления по метода на най-малките квадрати) за известния експерт по приложна статистика Снедекор. Планира да запише в паметта и автоматично да подава поредица от команди в процеса на изчисление, т.е. да използва софтуер според сегашната терминология. Тези планове не е съдено да се осъществят. Втората световна война спира по-нататъшното развитие на проекта. Независимо от Атанасов в 1941 г. германският инженер Конрад Цузе (1910 - 1995) създава първата програмируема електромеханична изчислителна машина Z3. Това е третото революционно решение по пътя към съвременния компютър. ENIAC е програмируема, но програмата се задава отвън, както в старите телефонни централи. През 1945 г . Джон фон Нойман (1903 - 1957) лансира идеята за въвеждане на програмата в паметта, с възможност за модифициране на инструкциите в зависимост от междинните резултати, което да увеличи гъвкавостта на дигиталните компютри. Тази идея намира реализация в наследника на ENIAC, електронно изчислителната машина ЕDVAC (Еlectronic Discrete Variable Automatic Computer).