ОРЛАН (ORLAN): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
[[Файл:tetes-a-claques-2|100px|left|]] | [[Файл:tetes-a-claques-2.jpeg|100px|left|]] | ||
Tête à claques, jeu de massacre | Tête à claques, jeu de massacre |
Версия от 22:23, 23 януари 2024
Деветото издание на “DA Fest” - Международен фестивал за дигитални изкуства, на който един от кураторите и организаторите е проф. Венелин Шурелов, както и Националната художествена академия и Фондация ДА ЛАБ, събира световни артисти на дигиталната сцена в София от 24 до 28 октомври през 2023г. ‘‘DA Fest‘‘ 9 включва изложби, пърформанси, прожекции, лекции, презентации, уъркшопи, които се провеждат в дванадесет локации в столицата. Фестивалът за първи път представя в България Световноизвестните артисти ORLAN и Zimoun.
ORLAN
ORLAN, една от най-големите и най-ярките, международно признати, трансмедийна артистка на съвременното изкуство. Кариерата й започва още от 60-те и 70-те години и тя е познато лице в изкуството на пърформанса. Работите й не са свързани с определени технологии или материали. В дългогодишната си кариера работи с 3D, фотография, скулптура, видео, пърформанс, видеоигри, добавена реалност, изкуствен интелект и роботика. Заради своето изкуство и радикални позиции отвъд нормите и стереотипите, които откроява, особено насочени към женското тяло, тя многократно е предизвиквала скандали и дебати във Франция през 60-те. Провокациите са й коствали много - била е уволнявана като преподавател от университета, гонена и публично критикувана. Въпреки това - никога не се е отказала да се бори за феминистките си каузи.
„Аз съм ORLAN, така се наричам пред всички и навсякъде, където е възможно. Моето име винаги се изписва с главни букви, защото не влизам в никакви ограничения. Не се вмествам в никаква форма на артистично средство, начин на изразяване, стара или нова технология. Обичам времето си, но искам да виждам обществените феномени от дистанция, която ми позволява да ги критикувам.“
ОРЛАН си е инсталирала софтуери, правила си е множество пластични интервенции, с които поставя под въпрос идеалите за женска красота днес. “ Исках да постигна чудовищност, не красота. „ Заявява актрисата, относно своите импланти на челото, които слага, за да покаже гротеското, фалша и изкривяването на лицата, подлагани на пластични интервенции.
ORLAN споделя в интервютата, които дава: Мен не ме е страх от новите технологии, страх ме е от хората, защото хората, които създават алгоритмите за изкуствения интелект, ако те са расисти, хомофоби... ако са отвратителни хора, то това мислене навлиза в нашите общества просто по силата на това, че е заложено в алгоритъма. Човешките същества са тези, които трябва да реконструират себе си, да се еманципират от всякакви форматирания, които са им набити в главите. Абсолютно необходимо е да се подмладим. Ние мислим с идеи отпреди 100-200 години, които просто не отговарят на съвременното ни общество. Това, което най-много ме притеснява, са религиите. Може би съм радикална, но религиите са създадени от мъже за мъже, за да задържат тяхната власт, патриархата и женомразството. Те създават едни общества, затворени в себе си, убедени са, че обладават истината, и съответно са в постоянна война с другите такива общества. Това е отвратително, това води до войни."
Изложба на ORLAN: "Това е моето тяло, това е моят софтуер", Галерия Credo Bonum 25.10.2023 г.
Tête à claques, jeu de massacre
През 1977 г. ORLAN създава творбата „Tête à claques, jeu de massacre“ - ранен пример за интереса й към интерактивността между творба и публика, която я тласка към използването на нови технологии. Интерактивната инсталация използва снимки на лицето на ORLAN, залепени върху дърво, а публиката е приканена да взаимодейства с тях като удари главите с платнена топка, за да ги накара да паднат. Веднъж улучени, главите падат, издавайки силен звук, но след това се издигат отново с нов звук, като в увеселителен парк.
La liberté en écorchée, 2013
В галерията е представено и 3D видеото La liberté en écorchée, 2013 (28’32”). С този манифест ORLAN иска да заклейми расизма, като решава да се представи като жена без кожа. Портретът й е генериран от машина, следвайки нейните команди, без да се ползват нейни снимки като изходен материал. Тялото ѝ е съставено от няколко протези, някои постоянни, като издатините на слепоочията й, а други временни, като наколенките, които е използвала в някои свои пърформанси. Така, ORLAN иска да покаже женско тяло, което е различно от слабите тела по подиумите на модните ревюта, тяло на зряла и силна жена. Тази жена заема позицията на Статуята на свободата, за да подчертае значението на свободата.
Интервю с Орлан
https://bnt.bg/news/frenskata-transmediyna-artistka-orlan-za-parvi-pat-v-balgariya-v353198-322302news.html
https://institutfrancais.bg/wp-content/uploads/2023/10/tetes-a-claques-2.png
През 1977 г. ORLAN създава творбата „Tête à claques, jeu de massacre“ - ранен пример за интереса й към интерактивността между творба и публика, която я тласка към използването на нови технологии. Интерактивната инсталация използва снимки на лицето на ORLAN, залепени върху дърво, а публиката е приканена да взаимодейства с тях като удари главите с платнена топка, за да ги накара да паднат. Веднъж улучени, главите падат, издавайки силен звук, но след това се издигат отново с нов звук, като в увеселителен парк. През 2014 г. ORLAN прави серия дигитални колажи с маските на Пекинската опера, създавайки китайски само-хибридизации. В тази опера жените не са допуснати до сцената, затова мъжете играят техните роли. ORLAN сканира тялото си и след това го артикулира, за да може да изпълни всички роли в Пекинската опера. При изкуственото тяло са възможни всякакви изкривявания, които са невъзможни за биологичното. ORLAN облича своите аватари и добавя татуировки, които повтарят същите мотиви от хибридизираната фотография. Всяка творба от серията има различен аватар, който може да бъде разгледан и през приложението ARTI VIVE като се сканира произведението на изкуството с него. Зрителите са поканени да направят селфи с аватара и да ги представят през социалните мрежи. Изложбата включва прожекция на серия от 3 видео части, създадена през 2018 г., които са своеобразни манифести на артистката по важни теми: Pétition contre la Mort, 2018, видео, 2’32” - ORLAN призовава за смъртта на смъртта и се застъпва за това да подпишете своята петиция срещу смъртта в това видео. No baby no, 2018, видео, 2’46” - ORLAN вярва, че да имаш деца във време, когато светът е пренаселен е екологично престъпление. J’ai Faim, J’ai Soif, et Ça Pourrait Être Pire, 2018, видео, 3’11” - С тази формула, ORLAN говори за война, глад и храна, която се превръща в отрова.
На линка може да видите част от впечатляващите й творби, пърформанси и тяхната реализация.
https://youtube.com/watch?v=IQ1Ph-Pprj4&si=xe8oAMB_uPQX6EVB
Ирина Минчева - Арттерапия Бургас 23/24