КАПРОУ, Алън (KAPROW, Alan)

А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я 0-9

БИОГРАФИЯ

Алън Капроу (23.10.1927 – 05.04.2006 г.) е американски художник и пионер в установяването на концепцията за пърформанс изкуството. Той спомага и с развитието на идеята за хепънинга в края на 50-те години на XXв. Неговите хепънинги еволюират през годините.
Капроу започва ранното си обучение в Тускон, Аризона, където посещава пансион. По-късно започва да посещава гимназия за музика и изкуство в Ню Йорк. Негови състуденти стават Уолф Кан, Рейчъл Розентал и Вергиния Забриске. След това като студент в университета в Ню Йорк, Капроу се вдъхновява от книгата на Джон Дюи „Изкуството като опит“(Art as experience). Капроу учи в областта на изкуствата и философията. Получава магистърска степен по история на изкуството от Колумбийският университет. През 1977г. започва да посещава Училището по изкуства на Ханс Хофман. Имено оттук той започва да изгражда стила на изкуството в действие(acting painting), което го вдъхновява за развитието на хепънинга, който ще започне да прави. Капроу изучава композиция с Джон Кейдж в класовете му в Новото училище за социални изследвания, рисуване наред с Ханс Хофман и история на изкуството с Майер Шапро. Той започва кариерата си като художник, а по-късно става съосновател на галерия Ханса и Рубен в Ню Йорк и става директор на галерия Джъдсън. С влиянието, което получава от Джон Кейдж Капроу започва все по-малко да се интересува от рисуване, за сметка на действието.
През 1953г. Капроу започва да преподава в университета Рутгер. Докато е преподавател там спомага за създаването на групата Fluxus, заедно с професорите Робърт Уитс, Джофри Хендрис и Рой Лихтенщайн, артистите Джордж Брехт и Джордж Сийгъл, както и студентите Лукас Самарас и Робарт Уитман. През дългата си преподавателска дейност освен в Рутгер, той преподава и в Института Прат от 1960 до 1961г, в Калифорнийският институт за изкуство от 1966 до 1974г.,преди да се превърне в почетен преподавател в Калифорнийският университет, Сан Диего в годините от 1974 до 1993. Капроу умира на 5 април 2006г. в Енсинитас, Калифорния. След себе си оставя иконични творби на изкуството и редица теории, оформили съвременната концепция за инсталация и пърформативно изкуство.

ХЕПЪНИНГ

През 1958г. Капроу публикува есето си „Заветът на Джаксън Полък“( The Legacy of Jackson Pollock). В него той споменава за „буквалното изкуство“, използващо всекидневно срещани предмети като столове, храна, електрическо и неоново осветление, пушек, вода, стари чорапи, куче, филми. В този текст той за пръв път използва и терминът „хепънинг“, заявявайки че майсторството на старите художници трябва да бъде забравено и да започне да се използват нетрайни материали в създаването на изкуство.
Хепънингите първоначално започват като събития със сценарии, в които публиката и изпълнителите следват вече написани реплики. За Капроу хепънингът се е смятал за игра, приключение, брой от активности, които са пряко свързани с участниците в името на тази игра. Те са събития, които просто се случват. Особеното в тях е, че няма структурирано начало, среда и край и липсва йерархията между артиста и зрителя. Реакцията на зрителя е тази, която прави всеки хепънинг уникално изживяване, което не може да бъде повторено. Тези хепънинги пресъздават това, което днес наричаме „Нова медия“. Интеракцията, включена в тях е с цел да се разруши стената между артиста и публиката, така че зрителя да може пряко да взаимодейства върху самото произведение.
Една такава творба, озаглавена „Осемнадесет случки в 6 части“ въвлича публиката да съпреживее елементите, включени в нея като банда, свиреща на инструменти, жена, която изстисква портокал и художници, които рисуват. Работите на Капроу еволюират и започват да включват в себе си повече всекидневни дейности и случки. Друг пример за хепънинг, който той създава включва вкарването на хора в стая, съдържаща в себе си голямо съдържание на ледени кубове, които зрителят трябва да докосне, предизвиквайки разтопяването им и превръщането им в една голяма локва разтопена вода.

Най-известните събития на Капроу се случват в годините между 1961 и 1962. През септември 1962г. Капроу прави значително впечатление с пърформанса си „Думи“ в галерия Smolin. Ритуалният характер на събитията му е илюстриран в хепънинга „Eat” през 1964г. Събитието се състои в пещера, в която текат потоци вода. Посетителите са поканени да влизат през стара врата и да слизат в тъмнината, преминавайки през тесни коридори, свършващи в стълби, водещи до осветена от една крушка платформа. През това време момичета предлагат вино на всеки посетител. Ябълки и снопове с банани пък висят от таваните, а на гореща плоча друго момиче пържи банани. В отделна по-малка пещера, в която може да се влиза само през тясно стълбище, изпълнител реже, посолява и разпределя варени картофи за посетителите. Хлябът е поставен между дръжките на стълбището. Всички посетители могат да ядат и пият в рамките на един час. През цялото време се използва единствено диалогът, който се създава между посетителите и изпълнителите. По този начин яденето като действие се обръща към всички сетива и се допълва посредством ритмичното, повтарящо се тиктакане на метрономи, настроени в ритъма на човешкото сърце, симулиращи ритуални барабани. Освен това посетителите се включват и физически(изисквало се е от тях да ходят, ядат и пият), ментално(следвайки дадените указания), емоционално(посредством тъмнината и обстановката на тъмната пещера) и не на последно място мистично(от мистерията какво има зад стените или във вътрешността на пещерата). Капроу разработва техники, с които да предизвика творчески отговор от публиката, насърчаващ зрителите да правят свои собствени връзки между идеята и случващите се събития. По собствените му думи:“ И самата работа, действието, видът на участието бяха толкова далечни от всичко, което се водеше за изкуство“.
През 1971г. по време на международната конференция за дизайн в Аспен, Капроу режисира хепънинг наречен „Tag”. Той се осъществява на ски лифта Highlands в Аспен. Фокусът е върху една от темите на конференцията – „технологична революция“. Използвайки 5 видео камери и екрани, Капроу записва хората, които се качват на лифта и след това излъчва видеозаписите върху поставените екрани, така че същите тези хора могат да видят себе си.
Работите на Капроу се опитват да интерпретират изкуството и живота. Посредством хепънингите разделението между живота и изкуството, артиста и публиката започва да избледнява. Хепънинга позволява на артиста да експериментира с движението на тялото, записвайки звуци, текстове и дори миризми.
Един от ранните хепънинги на Капроу носи името „ Хепънинг на сцената на Ню Йорк“. Написан е през 1961г. и според думите на самия Капроу е наречен неконвенционална театрална постановка. Тази дейност е отхвърлена от самия театър като такъв заради визуалният произход, с който е заредена. В хепънингите той използва елементи за еднократна употреба като картон или кутии, които правят случването на събитията по-евтини и по-лесни за промяна. В момента, в който тези елементи се разрушат, Капроу лесно може да събере материали и да направи друго импровизационно произведение. Той изтъква, че презентациите на тези събития в лофтове, магазини и мазета разширяват концепцията на театъра като разрушават бариерата между публика и играта на артиста, както и демонстрират органичната връзка между изкуството и средата, в която то се намира.
През 2014г. организацията „This is not a theater company” поставят два от хепънингите на Капроу в Ню Йорк като част от изложбата „Алън Капроу. Други пътища“. Освен с поставянето на пърформънси и хепънинги, Капроу публикува доста текстове и става почетен професор в департамента за визуални изкуства в Калифорнийският университет в Сан Диего. Той е познат и с идеята за „не-изкуство“, която е описана в есетата му „Изкуството, което не може да бъде изкуство“ и „Образованието на не-художника“.

ВДЪХНОВЕНИЕ И ИДЕИ

Хепънингите на Капроу променят изцяло дефиницията за арт обект. Това вече не е обект, който трябва да бъде закачен на стена или сложен на пиедестал. Обект на изкуството може да бъде всичко, включително движението, звукът и дори миризмите. За Капроу всекидневният живот може да се възприеме като произведение на изкуството. Той много ясно показва, че творбите му са свързани с изкуството, а не с театъра. Подчертава, че тези хепънинги са в същата категория като action painting, наследен от абстрактните експресионисти и нямата общо със сценариите за театъра, в който са включени актьори. Творбите на Капроу се занимават с пространството, което се променя физически посредством гледане и слушане. Капроу въстава срещу предписанията на Климент Грийнбърг и заявява, че формалната естетика вече не е от значение , след като изкуството напусне рамките на платното, в което се намира. Работата му е се основава на „естетиката на редовния опит“, преходното и моментно преживяване, което зрителя изпитва като значително, тъй като е въвлечен в процеса. Капроу е вдъхновен и от живописта на Д.Полък. Анти-изкуството на Капроу е демонстрирано за пръв път през 1961г. в работата му “Yard”, в която създава сметище от гуми в двора на Манхатънската галерия. По този начин публиката е накарана да се разхожда около това сметище, объркана дали творбата е боклук или произведение на изкуството.