КИБЕРФЕМИНИЗЪМ (Cyberfeminism): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
(Не са показани 14 междинни версии от същия потребител) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Lynnhershman seduction1988.jpg |1500px| thumb| left| Seduction, 1988, [https://www.lynnhershman.com/ Lynn Hershman Leeson]]] | |||
'''Киберфеминизъм''' е термин, създаден през 1994г. от Сади Плант, директор на Изследователския отдел за кибернетична култура в Университета в Уоруик, Великобритания, за да опише работата на феминистки, които се занимават с теоретизиране, критикуване и анализиране на интернет пространството и новите медийни технологии. Терминът и движението възникват от “Третата вълна” феминизъм, съвременното феминистко движение, което следва “Втората вълна” феминизъм от 70-те години на миналия век, фокусиран върху равните права на жените и, който сам по себе си следва “Първата вълна” феминизъм от началото 20-ти век, който се концентрира върху избирателното право на жените. Киберфеминизмът включва основно млади, технологично образовани жени. Редовете на киберфеминистите обаче нарастват и наред с това се увеличават различията в представите за киберфеминистките действия. | '''Киберфеминизъм''' е термин, създаден през 1994г. от Сади Плант, директор на Изследователския отдел за кибернетична култура в Университета в Уоруик, Великобритания, за да опише работата на феминистки, които се занимават с теоретизиране, критикуване и анализиране на интернет пространството и новите медийни технологии. Терминът и движението възникват от “Третата вълна” феминизъм, съвременното феминистко движение, което следва “Втората вълна” феминизъм от 70-те години на миналия век, фокусиран върху равните права на жените и, който сам по себе си следва “Първата вълна” феминизъм от началото 20-ти век, който се концентрира върху избирателното право на жените. Киберфеминизмът включва основно млади, технологично образовани жени. Редовете на киберфеминистите обаче нарастват и наред с това се увеличават различията в представите за киберфеминистките действия. | ||
[[Файл:Usa census bureau.jpeg |350px|thumb| left| Census Bureau, USA, 1960]] | |||
Преди появата на Киберфеминизма, феминистките изучават технологичното развитие като социално и културно конструирано. Един от основните аргументи е, че технологията е позиционирана като част от мъжката култура - нещо, от което мъжете се интересуват, разбират и следователно, с което се ангажират повече от жените. Въпреки че жените през хода на историята са били активни в разработването на нови технологии, феминистките твърдят, че технологията все още се разглежда като мъжко творение. Например, макар че жените са участвали в създаването на компютъра, техният принос е до голяма степен маргинализиран и участието им често се игнорира. Следователно, феминистки като Джуди Вацман, професор по социология в Австралийския национален университет в Канбера и Синтия Кокбърн, независим учен и активист в Лондон, твърдят, че технологията трябва да бъде непрекъснато поставяна под въпрос и реконструирана и, че жените трябва да станат по-активни в технологичните области. | Преди появата на Киберфеминизма, феминистките изучават технологичното развитие като социално и културно конструирано. Един от основните аргументи е, че технологията е позиционирана като част от мъжката култура - нещо, от което мъжете се интересуват, разбират и следователно, с което се ангажират повече от жените. Въпреки че жените през хода на историята са били активни в разработването на нови технологии, феминистките твърдят, че технологията все още се разглежда като мъжко творение. Например, макар че жените са участвали в създаването на компютъра, техният принос е до голяма степен маргинализиран и участието им често се игнорира. Следователно, феминистки като Джуди Вацман, професор по социология в Австралийския национален университет в Канбера и Синтия Кокбърн, независим учен и активист в Лондон, твърдят, че технологията трябва да бъде непрекъснато поставяна под въпрос и реконструирана и, че жените трябва да станат по-активни в технологичните области. | ||
Ред 8: | Ред 10: | ||
Австралийски феминистки учени, като Сюзън Лъкман от Университета на Куинсланд и Анна Мюнстер от Университета на Нов Южен Уелс, смятат, че идеята жените да придобият авторитет само чрез засилената употреба на новите медийни технологии е прекалено опростена, принизява сложните технологични системи до обикновени инструменти и пренебрегва историческото им значение. Според тях технологиите са вградени в силови структури, които не винаги оказват позитивно влияние. Когато употребата им не е обвързана с критично мислене, тя не работи в полза на културното контекстуализиране на тези технологии и не е ориентирана към тяхното развитие. Жените трябва да бъдат активна част от бъдещето, като изследват безбройните възможности, но и опасностите, които носят новите технологии. | Австралийски феминистки учени, като Сюзън Лъкман от Университета на Куинсланд и Анна Мюнстер от Университета на Нов Южен Уелс, смятат, че идеята жените да придобият авторитет само чрез засилената употреба на новите медийни технологии е прекалено опростена, принизява сложните технологични системи до обикновени инструменти и пренебрегва историческото им значение. Според тях технологиите са вградени в силови структури, които не винаги оказват позитивно влияние. Когато употребата им не е обвързана с критично мислене, тя не работи в полза на културното контекстуализиране на тези технологии и не е ориентирана към тяхното развитие. Жените трябва да бъдат активна част от бъдещето, като изследват безбройните възможности, но и опасностите, които носят новите технологии. | ||
Други критици на ранния Киберфеминизъм предполагат, че призивът повече жени да се ангажират с новите технологии се основава на погрешни предположения за реалните условия на живот. Не всички жени имат достъп до компютър и интернет и | Други критици на ранния Киберфеминизъм предполагат, че призивът повече жени да се ангажират с новите технологии се основава на погрешни предположения за реалните условия на живот. Не всички жени имат достъп до компютър и интернет и трябва да се вземат предвид материалните условия, когато става въпрос как най-добре да се развият феминистките идеи. | ||
---- | ---- | ||
'''Какво е Пост-киберфеминизъм?''' | '''Какво е Пост-киберфеминизъм?''' | ||
[[Файл:Victoria-sin.jpg | 1080px| thumb| left| Glitch@Night, Виктория Син]] | |||
Кога и защо Киберфеминизмът се превръща в Пост-киберфеминизъм? | Кога и защо Киберфеминизмът се превръща в Пост-киберфеминизъм? | ||
"Когато Киберфеминизмът вече не кореспондира адекватно с най-належащите проблеми в дигиталната сфера, като сексуален тормоз чрез социални мрежи и защита на изображенията онлайн“, пише Хелън Хестър в своето есе от | "Когато Киберфеминизмът вече не кореспондира адекватно с най-належащите проблеми в дигиталната сфера, като сексуален тормоз чрез социални мрежи и защита на изображенията онлайн“, пише [https://monoskop.org/Helen_Hester Хелън Хестър] в своето есе от 2017г., [https://beingres.org/2017/06/30/afterthefuture-helenhester/ „След бъдещето: N хипотези на Пост-киберфеминизма“]. | ||
Обсъждайки предполагаемото падане на Киберфеминизма в съвременното изкуство, Хестър твърди, че терминът „кибер“ е загубил високата си позиция, поради асоциация с опитомяването на дигиталното. Тъй като Киберфеминизмът се нуждае от актуализация, започват да се налагат термините пост-киберфеминизъм и киберфеминизъм 2.0. | Обсъждайки предполагаемото падане на Киберфеминизма в съвременното изкуство, Хестър твърди, че терминът „кибер“ е загубил високата си позиция, поради асоциация с опитомяването на дигиталното. Тъй като Киберфеминизмът се нуждае от актуализация, започват да се налагат термините пост-киберфеминизъм и киберфеминизъм 2.0. | ||
По време на | По време на [https://www.documenta.de/en/about#16_documenta_ggmbh X] през 1997г. се състои [https://rhizome.org/community/42414/ “The First Cyberfeminist International”] - първата международна киберфеминистка среща. През 2017г., по случай 20-годишнината от това събитие, е организирана петдневна конференция в Лондонския институт за съвременно изкуство, озаглавена [https://vector-bsfa.com/2017/11/20/post-cyber-feminist-international/ „Post-Cyberfeminist International“], по време на която се „ъпдейтват“ идеите на Киберфеминизма и се поражда ново движение – Пост-киберфеминизъм. | ||
„Историята на феминисткото изкуство и Киберфеминизма често не се преподава в учебни програми и се налага на артистите да правим връзки в собствените си дискурси, за да не сме съучастници в заличаването на историите на съпротивата“, казва Виктория Син, артист от Лондон, участник в “Post-Cyberfeminism International“. В своето творчество тя „поставя под въпрос реификацията на идеалния женски образ“. | „Историята на феминисткото изкуство и Киберфеминизма често не се преподава в учебни програми и се налага на артистите да правим връзки в собствените си дискурси, за да не сме съучастници в заличаването на историите на съпротивата“, казва [http://victoriasin.co.uk/ Виктория Син], артист от Лондон, участник в “Post-Cyberfeminism International“. В своето творчество тя „поставя под въпрос реификацията на идеалния женски образ“. | ||
Докато обществото става свидетел на бързото разпространение на хаштагове като #metoo и #notsurprised като примери за използване на дигитални инструменти за овластяване на жените, се появяват и множество технологични недостатъци. С възможностите на световната мрежа се злоупотребява в името на корпоративни и правителствени интереси за изследване и контрол на потребителите. Феминистките методологии за анализ на силовите структури се налагат като ключов инструмент за борба с неинформираността и безразличието. | Докато обществото става свидетел на бързото разпространение на хаштагове като [https://metoomvmt.org/ #metoo] и [https://www.artslant.com/ny/articles/show/48818-notsurprised-whats-next-for-the-fledgling-movement #notsurprised] като примери за използване на дигитални инструменти за овластяване на жените, се появяват и множество технологични недостатъци. С възможностите на световната мрежа се злоупотребява в името на корпоративни и правителствени интереси за изследване и контрол на потребителите. Феминистките методологии за анализ на силовите структури се налагат като ключов инструмент за борба с неинформираността и безразличието. | ||
Художници, които работят в тази област днес: | Художници, които работят в тази област днес: | ||
Аника Йи, | [https://www.youtube.com/watch?v=mbbwZRpG6mQ Аника Йи], | ||
Мери Магик, | [https://www.clotmag.com/news/insight-mary-magics-molecular-queering-agency-at-ecofutures-festival Мери Магик], | ||
Корнелия Солфранк, | [https://monoskop.org/Cornelia_Sollfrank Корнелия Солфранк], | ||
Саломе Асега, | [http://www.salome.zone/about Саломе Асега], | ||
Айн Бейли, | [https://britishmusiccollection.org.uk/composer/ain-bailey Айн Бейли], | ||
Анаис | [https://worksofanais.com/ Анаис Дюплан], | ||
Каспар Хайнман, | [https://vimeo.com/casparjade Каспар Хайнман], | ||
Шане Микалейн Холоуей, | [http://www.shawnemichaelainholloway.com/ Шане Микалейн Холоуей], | ||
Зарина | [https://www.zarinamuhammad.co.uk/ Зарина Мухамед] и други. | ||
== Източници: == | == Източници: == | ||
Ред 45: | Ред 46: | ||
https://news.artnet.com/art-world/an-introduction-to-post-cyberfeminism-1156271 | https://news.artnet.com/art-world/an-introduction-to-post-cyberfeminism-1156271 | ||
== Допълнителна информация: == | |||
https://www.newstatesman.com/science-tech/internet/2019/09/why-internet-needs-cyberfeminists-more-ever | |||
https://www.vice.com/en_us/article/4x37gb/we-are-the-future-cunt-cyberfeminism-in-the-90s | |||
http://www.sadieplant.com/home/biography | |||
[https://warwick.ac.uk/fac/arts/english/currentstudents/undergraduate/modules/fictionnownarrativemediaandtheoryinthe21stcentury/manifestly_haraway_----_a_cyborg_manifesto_science_technology_and_socialist-feminism_in_the_....pdf "Манифест на Киборга"] |
Текуща версия към 19:23, 15 август 2020

Киберфеминизъм е термин, създаден през 1994г. от Сади Плант, директор на Изследователския отдел за кибернетична култура в Университета в Уоруик, Великобритания, за да опише работата на феминистки, които се занимават с теоретизиране, критикуване и анализиране на интернет пространството и новите медийни технологии. Терминът и движението възникват от “Третата вълна” феминизъм, съвременното феминистко движение, което следва “Втората вълна” феминизъм от 70-те години на миналия век, фокусиран върху равните права на жените и, който сам по себе си следва “Първата вълна” феминизъм от началото 20-ти век, който се концентрира върху избирателното право на жените. Киберфеминизмът включва основно млади, технологично образовани жени. Редовете на киберфеминистите обаче нарастват и наред с това се увеличават различията в представите за киберфеминистките действия.

Преди появата на Киберфеминизма, феминистките изучават технологичното развитие като социално и културно конструирано. Един от основните аргументи е, че технологията е позиционирана като част от мъжката култура - нещо, от което мъжете се интересуват, разбират и следователно, с което се ангажират повече от жените. Въпреки че жените през хода на историята са били активни в разработването на нови технологии, феминистките твърдят, че технологията все още се разглежда като мъжко творение. Например, макар че жените са участвали в създаването на компютъра, техният принос е до голяма степен маргинализиран и участието им често се игнорира. Следователно, феминистки като Джуди Вацман, професор по социология в Австралийския национален университет в Канбера и Синтия Кокбърн, независим учен и активист в Лондон, твърдят, че технологията трябва да бъде непрекъснато поставяна под въпрос и реконструирана и, че жените трябва да станат по-активни в технологичните области.
Основна заслуга за възникването на Киберфеминизма има работата на Дона Харауей, професор в Калифорнийския университет в Санта Крус. В нейното новаторско есе „Манифест на Киборга", тя описва социалистически, феминистки киборг, който оспорва идентичността и "решетките на контрол”, които ограничават жените и други маргинализирани групи. Харауей също твърди, че жените трябва да станат по-активни в технологично отношение, по-способни да се ангажират с „информатиката на господството“ и да я конфронтират. Жените трябва да бъдат политически осъзнати потребители на технологичните системи, а не просто ползватели.
Австралийски феминистки учени, като Сюзън Лъкман от Университета на Куинсланд и Анна Мюнстер от Университета на Нов Южен Уелс, смятат, че идеята жените да придобият авторитет само чрез засилената употреба на новите медийни технологии е прекалено опростена, принизява сложните технологични системи до обикновени инструменти и пренебрегва историческото им значение. Според тях технологиите са вградени в силови структури, които не винаги оказват позитивно влияние. Когато употребата им не е обвързана с критично мислене, тя не работи в полза на културното контекстуализиране на тези технологии и не е ориентирана към тяхното развитие. Жените трябва да бъдат активна част от бъдещето, като изследват безбройните възможности, но и опасностите, които носят новите технологии.
Други критици на ранния Киберфеминизъм предполагат, че призивът повече жени да се ангажират с новите технологии се основава на погрешни предположения за реалните условия на живот. Не всички жени имат достъп до компютър и интернет и трябва да се вземат предвид материалните условия, когато става въпрос как най-добре да се развият феминистките идеи.
Какво е Пост-киберфеминизъм?

Кога и защо Киберфеминизмът се превръща в Пост-киберфеминизъм?
"Когато Киберфеминизмът вече не кореспондира адекватно с най-належащите проблеми в дигиталната сфера, като сексуален тормоз чрез социални мрежи и защита на изображенията онлайн“, пише Хелън Хестър в своето есе от 2017г., „След бъдещето: N хипотези на Пост-киберфеминизма“. Обсъждайки предполагаемото падане на Киберфеминизма в съвременното изкуство, Хестър твърди, че терминът „кибер“ е загубил високата си позиция, поради асоциация с опитомяването на дигиталното. Тъй като Киберфеминизмът се нуждае от актуализация, започват да се налагат термините пост-киберфеминизъм и киберфеминизъм 2.0.
По време на X през 1997г. се състои “The First Cyberfeminist International” - първата международна киберфеминистка среща. През 2017г., по случай 20-годишнината от това събитие, е организирана петдневна конференция в Лондонския институт за съвременно изкуство, озаглавена „Post-Cyberfeminist International“, по време на която се „ъпдейтват“ идеите на Киберфеминизма и се поражда ново движение – Пост-киберфеминизъм.
„Историята на феминисткото изкуство и Киберфеминизма често не се преподава в учебни програми и се налага на артистите да правим връзки в собствените си дискурси, за да не сме съучастници в заличаването на историите на съпротивата“, казва Виктория Син, артист от Лондон, участник в “Post-Cyberfeminism International“. В своето творчество тя „поставя под въпрос реификацията на идеалния женски образ“.
Докато обществото става свидетел на бързото разпространение на хаштагове като #metoo и #notsurprised като примери за използване на дигитални инструменти за овластяване на жените, се появяват и множество технологични недостатъци. С възможностите на световната мрежа се злоупотребява в името на корпоративни и правителствени интереси за изследване и контрол на потребителите. Феминистките методологии за анализ на силовите структури се налагат като ключов инструмент за борба с неинформираността и безразличието.
Художници, които работят в тази област днес:
Аника Йи,
Мери Магик,
Корнелия Солфранк,
Саломе Асега,
Айн Бейли,
Анаис Дюплан,
Каспар Хайнман,
Шане Микалейн Холоуей,
Зарина Мухамед и други.
Източници:
https://study.sagepub.com/sites/default/files/Ch17_Cyberfeminism.pdf
https://news.artnet.com/art-world/an-introduction-to-post-cyberfeminism-1156271
Допълнителна информация:
https://www.vice.com/en_us/article/4x37gb/we-are-the-future-cunt-cyberfeminism-in-the-90s