БЪРДЪН, Крис (Burden, Chris): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
(Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Бърдън учи в Pomona College (където му преподава [http://www.artnet.com/artists/robert-irwin/ Робърт Ъруин]) и започва да се занимава с пърформанс там, магистърската му теза се състои от това да се заключи в шкаф за пет дни без храна, с бутилка пълна с вода и празна такава за отпадък. Възхитен е от идеята, че самото му тяло и действия могат да се считат за произведение на изкуството с малко или никакви материали в допълнение. Този ранен пърформанс поставя началото на често мазохистичните актове, с които става известен. | Бърдън учи в Pomona College (където му преподава [http://www.artnet.com/artists/robert-irwin/ Робърт Ъруин]) и започва да се занимава с пърформанс там, магистърската му теза се състои от това да се заключи в шкаф за пет дни без храна, с бутилка пълна с вода и празна такава за отпадък. Възхитен е от идеята, че самото му тяло и действия могат да се считат за произведение на изкуството с малко или никакви материали в допълнение. Този ранен пърформанс поставя началото на често мазохистичните актове, с които става известен. | ||
Пърформансите му се състоят от самопредизвикване на реална физическа болка или поставяне на тялото в максимален дискомфорт, за да бъде тествана физическата издръжливост. На въпросите относно ранните му мазохистични действия, | Пърформансите му се състоят от самопредизвикване на реална физическа болка или поставяне на тялото в максимален дискомфорт, за да бъде тествана физическата издръжливост. На въпросите относно ранните му мазохистични действия, отговаря, че само така е можел да се изрази, когато е нямал средства да го направи по друг начин. | ||
[[Файл:Transfixedburden.png |400px| thumb| right| "Trans-Fixed"]] | [[Файл:Transfixedburden.png |400px| thumb| right| "Trans-Fixed"]] | ||
Бърдън често записва с видеокамера своите произведения, тъй като иска да наблегне не на преходността на действието, а на физическото усещане, което носи употребата на собственото му тяло като изкуство. През 1974г. изпълнява "Trans-Fixed", пърформанс, в който той е прикован към Фолксваген Бийтъл във Венеция, Калифорния. Може би най-запомнящият се негов акт е [https://www.nytimes.com/2015/05/20/opinion/shot-in-the-name-of-art.html "Shoot"] от 1971г., в който е прострелян в рамото от свой приятел. | Бърдън често записва с видеокамера своите произведения, тъй като иска да наблегне не на преходността на действието, а на физическото усещане, което носи употребата на собственото му тяло като изкуство. През 1974г. изпълнява "Trans-Fixed", пърформанс, в който той е прикован към Фолксваген Бийтъл във Венеция, Калифорния. Може би най-запомнящият се негов акт е [https://www.nytimes.com/2015/05/20/opinion/shot-in-the-name-of-art.html "Shoot"] от 1971г., в който е прострелян в рамото от свой приятел. | ||
[[Файл:Shoot.jpg |thumb| left|http://www.medienkunstnetz.de/works/shoot/ ]] | [[Файл:Shoot.jpg |thumb| left|'''SHOOT''' '''http://www.medienkunstnetz.de/works/shoot/''' ]] | ||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Между 1974г. и 1983г. Бърдън печели пет [https://www.arts.gov/ NEA] стипендии, а от 1978г. до 2005г. преподава в UCLA. Късните му творби се отдалечават от пърформанса. Той започва да изработва големи скулптури и инсталации, съставени от множество малки елементи, заради интереса му към военните играчки и модели. Намира вдъхновение от политиката, технологиите, машините. Огромните мащаби на скулптурите му са смятани за вид крайност, каквато е и достигането на прага на физическата издръжливост в неговите пърформанси. Самият той твърди, че е в постоянно търсене на границите. | Между 1974г. и 1983г. Бърдън печели пет [https://www.arts.gov/ NEA] стипендии, а от 1978г. до 2005г. преподава в UCLA. Късните му творби се отдалечават от пърформанса. Той започва да изработва големи скулптури и инсталации, съставени от множество малки елементи, заради интереса му към военните играчки и модели. Намира вдъхновение от политиката, технологиите, машините. Огромните мащаби на скулптурите му са смятани за вид крайност, каквато е и достигането на прага на физическата издръжливост в неговите пърформанси. Самият той твърди, че е в постоянно търсене на границите. | ||
До 2013г. Бърдън има изложби по целия свят, но е основно смятан за артист от сцената в Лос Анджелис. Заявява, че не желае на ранните му произведения да се правят репродукции и отказва на [http://www.artnet.com/artists/marina-abramovic/ Марина Абрамович] да пресъздаде "Trans-Fixed". | До 2013г. Бърдън има изложби по целия свят, но е основно смятан за артист от сцената в Лос Анджелис. Заявява, че не желае на ранните му произведения да се правят репродукции и отказва на [http://www.artnet.com/artists/marina-abramovic/ Марина Абрамович] да пресъздаде "Trans-Fixed". Умира в дома си в Лос Анджелис през 2015г. | ||
Текуща версия към 22:35, 8 декември 2019

Крис Бърдън е роден през 1946г. в Бостън. Когато е на 12 претърпява инцидент с мотоциклет, кракът му е тежко наранен и се налага операция без упойка. Впоследствие травмиращото преживяване се оказва катализатор за бъдещите му артистични прояви, които са фокусирани върху физическата болка, насочена към самия себе си.
Бърдън учи в Pomona College (където му преподава Робърт Ъруин) и започва да се занимава с пърформанс там, магистърската му теза се състои от това да се заключи в шкаф за пет дни без храна, с бутилка пълна с вода и празна такава за отпадък. Възхитен е от идеята, че самото му тяло и действия могат да се считат за произведение на изкуството с малко или никакви материали в допълнение. Този ранен пърформанс поставя началото на често мазохистичните актове, с които става известен. Пърформансите му се състоят от самопредизвикване на реална физическа болка или поставяне на тялото в максимален дискомфорт, за да бъде тествана физическата издръжливост. На въпросите относно ранните му мазохистични действия, отговаря, че само така е можел да се изрази, когато е нямал средства да го направи по друг начин.

Бърдън често записва с видеокамера своите произведения, тъй като иска да наблегне не на преходността на действието, а на физическото усещане, което носи употребата на собственото му тяло като изкуство. През 1974г. изпълнява "Trans-Fixed", пърформанс, в който той е прикован към Фолксваген Бийтъл във Венеция, Калифорния. Може би най-запомнящият се негов акт е "Shoot" от 1971г., в който е прострелян в рамото от свой приятел.

Между 1974г. и 1983г. Бърдън печели пет NEA стипендии, а от 1978г. до 2005г. преподава в UCLA. Късните му творби се отдалечават от пърформанса. Той започва да изработва големи скулптури и инсталации, съставени от множество малки елементи, заради интереса му към военните играчки и модели. Намира вдъхновение от политиката, технологиите, машините. Огромните мащаби на скулптурите му са смятани за вид крайност, каквато е и достигането на прага на физическата издръжливост в неговите пърформанси. Самият той твърди, че е в постоянно търсене на границите.
До 2013г. Бърдън има изложби по целия свят, но е основно смятан за артист от сцената в Лос Анджелис. Заявява, че не желае на ранните му произведения да се правят репродукции и отказва на Марина Абрамович да пресъздаде "Trans-Fixed". Умира в дома си в Лос Анджелис през 2015г.

Източници:
https://www.theartstory.org/artist/burden-chris/life-and-legacy/