Преглед на кода на Беседа:Розин, Даниел (ROZIN, Daniel)


'''Розин, Даниел (ROZIN, Daniel)'''
 
'''Роден''': 1961 г., Йерусалим, Израел

'''Място на пребиваване:''' Ню Йорк, Ню Йорк

'''Образование:''' BD в Jerusalem Bezalel Academy of Art and Design и магистър по професионални изследвания от NYU

Даниел Розин е художник, преподавател и разработчик, работещ в областта на интерактивното дигитално изкуство. Като преподавател той е асоцииран професор по изкуства в ITP, Tisch School of The Arts, NYU, където преподава в класове като: „Светът – пиксел по пиксел“, „Студио за разработка на проекти“, „Работилница за дизайн на играчки“, „Проектиране за Digital Fabrication“ и „Работилница за кинетична скулптура“. Като интерактивен художник Розин създава инсталации и скулптури, които имат уникалната способност да се променят и да отговарят на присъствието и гледната точка на зрителя. Въпреки че компютрите често се използват в работата на Розин, те рядко се виждат.
От началото на 2000-те години Розин представя серия от самостоятелни изложби. Повечето от които са били  в Ню Йорк, а някои  в Израел, Коста Рика и Южна Корея. Неговата работа му носи множество награди, включително Prix Ars Electronica, ID Design Review и Chrysler Design Award. В продължение на почти три десетилетия практиката му изследва структурата и материалността на изображенията. От мозайки до цифрови изображения, съдържащи пиксели, отделни компоненти , които се сглобяват, за да направят едно цяло. Интерактивните инсталации и скулптури на Розин интегрират зрителя в реално време, за да създадат представяне на подобието на зрителя в обекта. Неговите кинетични „огледала“ често се правят с материали, които стават неочаквано „отразяващи“, реагирайки на присъствието на човек чрез камера и физическо изчисление или персонализиран софтуер. Отражението и повърхностната трансформация се превръщат в средство за изследване на човешкото поведение, представяне и възприятие. 

'''ИНСТАЛАЦИЯ'''
'''Wooden Mirror''' – точно както подсказва името му – е огледало, направено от дърво, съставено от множество подобни на пиксели фасети. Всяка от тези фасети е оборудвана с двигател, който им позволява да променят позицията си, създавайки игра на светлина и сянка. Точно както в истинско огледало, лицето на зрителя се отразява обратно почти в реално време благодарение на система от камери, свързана с компютър, скрит зад инсталацията. Дървеното огледало изследва границата между цифровото и физическото пространство, като превръща пикселите в материал – в този случай дърво, най-естественият материал от всички. Зрителят става неразделна част от творбата, която се трансформира от инертна дървена повърхност в постоянно обновяващ се портрет. 

[[Файл:https://bitforms.art/artist/daniel-rozin/]]