Преглед на кода на БЕНДЕР, Гретхен (BENDER, Gretchen)

[[Файл:Gretchen_Bender.jpg|мини|500px]]

'''Гретхен Бендер''' (1951 – 2004) е американска артистка, изследваща въпроса за въздействието на медиите и особено на корпоративните изображения върху съзнанието на човека. Нейните инсталации, наречени „електронен театър“, са създадени основно през 80-те години на ХХ век и представляват смесица от видео, звук и пърформанс. Бендер се появява на артистичната сцена в началото на десетилетието като част от “pictures generation” (Dara Birnbaum, Judith Barry, Sherrie Levine, Cindy Sherman, Barbara Kruger, Richard Prince) в Ню Йорк.

Гретхен Бендер получава бакалавърска степен по изящни изкуства от Университета на Северна Каролина през 1973г., където проявява интерес към графиката и ситопечата. Това й помага в по-късните й политически инициативи, за които прави принтове върху тениски и знамена.

Едно от най-известните й произведения, представяно в Tate Liverpool, е Total Recall (1987), вдъхновено от филм на Paul Verhoeven. Творбата представлява мащабна инсталация от 24 цветни монитора и 3 екрана, показващи видеа от холивудски филми, анимация, корпоративни реклами. Работата цели да илюстрира политическия и социалния климат на времето си, включително военните кампании на президента Рейгън, студената война и гражданската война в Ел Салвадор, отразени от Холивуд. Творбата действа като видео атака върху публиката в опит да я извади от позицията на пасивен наблюдател и да я ангажира със средата.

За Бендер поставянето на едно послание в нов контекст не е достатъчно, а е необходимо художникът да направи така, че творбата да разруши културата, която критикува. Серията от творби The Pleasure is Back (1982) представлява принтове, противопоставящи работата на нейни колеги мъже и образи от настоящи рекламни кампании.

Wild Dead (1984) – видео инсталация, заливаща зрителя със сензорни стимули – използва кратки видеа с бърз монтаж, светещи надписи и фрагменти от образи, които създават усещане за дезориентация и спешност. Целта на творбата е да се доближи до преживяването за манипулация от страна на корпоративната реклама. Образността идва от военни кампании, реклами и кадри за забавление. Названието асоциира с дехуманизирането на човешкото страдание и превръщането му е банално, следователно търпимо ежедневие.

Гретхен Бендер умира от рак през 2004 г. в Ню Йорк.